Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Каза, че съм искала да остана насаме с Мириам Ву, защото ме възбужда.

— Ще се направя, че не съм го чул, но подобни изказвания се класифицират като сексуален тормоз. Искаш ли да подадеш оплакване?

— Ударих му шамар. Това е достатъчно.

— Окей, ще сметна, че си била провокирана от него.

— Така беше.

— Ханс Фасте има проблем със силни жени.

— Забелязала съм.

— Ти си силна жена и изключително способен полицай.

— Благодаря.

— Но ще се радвам, ако спреш да налагаш персонала.

— Няма да се повтори. Днес не успях да претърся бюрото на Даг Свенсон в „Милениум“.

— Доста сме изостанали с това. Прибери се вкъщи и си почини. Ще се захванем с нови сили със случая в понеделник.

Никлас Ериксон спря до Централна гара и изпи чаша кафе в „При Джордж“. Чувстваше се обезсърчен. Цяла седмица бе очаквал всеки момент Лисбет Саландер да бъде заловена. Ако окажеше съпротива по време на ареста, с малко късмет някой добросърдечен полицай можеше и да я застреля.

Тази мисъл доста му допадаше.

Но Саландер все още беше на свобода. И не само това, ами Бублански се чудеше дали извършителят не е някой друг. Събитията определено не трябваше да се развиват така.

Достатъчно лошо бе, че трябва да се подчинява на Сони Буман, един от най-скучните и лишени от фантазия служители на „Милтън Секюрити“. А сега го бяха поставили под началството и на Соня Мудиг.

Тя най-много от всички се съмняваше във вината на Саландер и вероятно бе накарала Бублански да се разколебае. Чудеше се дали инспектор Бубла няма връзка с тази проклета кифла. Това не би го изненадало. Инспекторът направо беше под чехъл. От всички разследващи полицаи единствено Фасте имаше кураж да си каже мнението открито.

Никлас Ериксон се замисли.

Тази сутрин с Буман бяха провели кратка среща с Армански и Фреклунд в „Милтън“. Участието им в разследването през изминалата седмица не бе довело до какъвто и да било резултат и Армански беше разочарован, че все още липсва обяснение за убийствата. Фреклунд предложи „Милтън Секюрити“ да преразгледа участието си в този случай — Буман и Ериксон имаха и други служебни задължения, освен да помагат безвъзмездно на полицията.

Армански се бе замислил за миг, след което реши Буман и Ериксон да продължат още една седмица. Ако и след това не постигнеха какъвто и да било резултат, проектът щеше да бъде прекратен.

С други думи, Никлас Ериксон разполагаше само със седмица, преди да бъде изключен от разследването. Не беше напълно сигурен какво трябва да направи.

След малко взе мобилния си телефон и се обади на Тони Скала, журналист на свободна практика, който обикновено пишеше безсмислени статии за едно мъжко списание и с когото Никлас Ериксон се срещаше от време на време. Ериксон го поздрави и му каза, че разполага с информация за убийствата в Еншеде. Обясни му как внезапно се бе оказал в центъра на едно от най-горещите полицейски разследвания от години насам. Скала съвсем очаквано веднага захапа въдицата — щеше да продаде материала на някой по-голям вестник. Разбраха се да се срещнат на по чаша кафе след час в „Авеню“ на улица Кунгсгатан.

Най-отличителната черта на Тони Скала бе дебелината му. Беше изключително дебел.

— Ако искаш да получиш информация от мен, трябва да направиш две неща.

— Давай.

— Първо, името на „Милтън Секюрити“ не бива да присъства в текста. Ние работим за полицията в ролята на консултанти и ако „Милтън“ бъде спомената, някой може да заподозре, че изнасям информация.

— Макар че самият факт, че Саландер е работила за „Милтън Секюрити“, е малко или повече новина.

— Занимаваше се с чистене и подобни — опроверга думите му Ериксон. — Не е никаква новина.

— Добре.

— Освен това искам така да представиш нещата, сякаш си получил информацията от жена.

— Защо?

— За да отклониш подозренията от мен.

— Добре. Какво можеш да ми дадеш?

— Приятелката лесбийка на Саландер се появи.

— Опа! Говорим за съсобственичката на апартамента на Лундагатан, която бе изчезнала?

— Мириам Ву. Мислиш ли, че тази информация е ценна?

— И още как. Къде е била?

— В чужбина. Твърди, че дори не е чувала за убийствата.

— Заподозряна ли е по някакъв начин?

— Не, все още не. Беше в полицията на разпит през деня. Пуснаха я преди три часа.

— Ясно. Вярваш ли на историята й?

— Мисля, че лъже като бясна. Знае нещо.

— Добре.

— Провери биографията й. Говорим за мадама, която практикува садомазохизъм заедно със Саландер.