Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Чували ли сте за мъж на име Зала? — попита той.

Бьорк го погледна втренчено. Все още бе толкова потресен, че едва чуваше думите му. Името Зала сякаш не му говореше нищо. След това обаче очите му се ококориха.

„Зала! Не е възможно. Бюрман! Как е възможно?“

Микаел забеляза промяната и направи стъпка обратно към кухненската маса.

— Защо питате за Зала? — попита Бьорк.

Изглеждаше разтърсен и шокиран.

— Защото ме интересува — отвърна Микаел.

В кухнята настана неловка тишина. Микаел буквално можеше да види мислите, които се въртяха в главата на Бьорк. Накрая той взе пакет цигари от перваза на кухненския прозорец. За първи път щеше да запали, откакто Микаел бе влязъл в дома му.

— В случай, че знам нещо за Зала… Колко ценна би била подобна информация за вас?

— Зависи какво знаете.

Бьорк се замисли. В съзнанието му се щураха чувства и мисли.

„Как, по дяволите, Микаел Блумквист би могъл да знае нещо за Залаченко?“

— Отдавна не бях чувал това име — рече Бьорк накрая.

— Значи знаете кой е той? — попита Микаел.

— Не казах това. Какво ви интересува?

Микаел се поколеба за миг.

— Името му присъства в списъка с лица, в чийто живот се е разровил Даг Свенсон.

— Каква е цената?

— Каква е цената на кое?

— На това евентуално да ви отведа до Зала… Бихте ли се съгласили да не включвате името ми в статията?

Микаел седна бавно. След Хедестад бе решил никога повече да не се пазари за каквато и да е било история. Нямаше намерение да го стори и с Бьорк. Щеше да го разобличи на всяка цена. За сметка на това обаче бе открил, че е достатъчно безскрупулен, за да играе двойна игра и да сключи споразумение с Бьорк. Нямаше никакви угризения. Бьорк бе полицай и бе нарушил закона. Ако знаеше името на евентуален убиец, то работата му беше да реагира, а не да използва информацията, за да се пазари за собствена изгода. Следователно щеше да остави Бьорк да се надява, че ще се измъкне, ако му предостави информация за още един престъпник. Бръкна в джоба си и включи диктофона, който бе изключил, след като бе станал от масата.

— Разкажете ми — рече Микаел.

Соня Мудиг бе бясна на Ханс Фасте, но по никакъв начин не му показа какво мисли за него. Разпитът на Мириам Ву след излизането на Бублански от стаята бе всичко друго, но не и последователен, а Фасте бе игнорирал всичките й гневни погледи.

Мудиг беше и учудена. Никога не бе харесвала Ханс Фасте и поведението му на мачо, но досега го бе смятала за компетентен полицай. От тази компетентност обаче днес нямаше и следа. Очевидно Фасте се чувстваше провокиран от една красива, интелигентна жена, която не криеше, че е лесбийка. Също толкова очевидно бе, че и Мириам Ву усещаше раздразнението му и умишлено го предизвикваше още повече.

— Значи си открил фалоса в нощното ми шкафче. Какво си фантазираше в този момент?

Мириам Ву се подсмихна любопитно. Фасте изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне.

— Затваряй си устата и отговори на въпроса — рече той.

— Попитахте ме дали чукам Лисбет Саландер с него. Отговорът ми е, че това изобщо не ви засяга.

Соня Мудиг вдигна ръка.

— Разпитът на Мириам Ву е прекъснат за почивка в 11,12 ч.

Мудиг изключи касетофона.

— Мириам Ву, бихте ли изчакали малко. Фасте, може ли да поговоря с теб?

Мириам Ву се усмихна сладко, когато Ханс Фасте й хвърли гневен поглед и бавно последва Мудиг навън в коридора. Мудиг се врътна и застана на два сантиметра от носа на Фасте.

— Бублански ми нареди да поема разпита й. Ти изобщо не ми помагаш.

— Тази проклета лесбийка се извърта като змия.

— Да не би това сравнение да съдържа някаква фройдистка символика?

— Какво?

— Забрави. Отиди да намериш Кърт Свенсон и го предизвикай на партия воден шах или слез да постреляш долу, в залата на клуба, изобщо прави каквото намериш за добре. Само стой настрана от залата за разпити.

— Защо, по дяволите, се държиш така, Мудиг?

— Защото проваляш разпита ми.

— Толкова ли те възбужда, че искаш да я разпитваш сама?

Преди да успее да се овладее, Соня Мудиг замахна и му зашлеви плесница. Съжали в същата секунда, но вече бе късно. Огледа набързо коридора и откри, че за щастие там нямаше никого.

В първия момент Ханс Фасте изглеждаше учуден. След това само й се ухили, метна якето си през рамо и си тръгна. Соня Мудиг понечи да го извика и да му се извини, но реши да си премълчи. Изчака една минута да се успокои. След това взе две чаши кафе от автомата и се върна при Мириам Ву.