Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Мими посочи с пръст Фасте.

— Опитваме се да се свържем с вас повече от седмица. Можете ли да ни обясните къде се намирахте?

— Да, мога. Но нямам никакво желание да го правя и доколкото знам, това не ви засяга.

Бублански вдигна вежди.

— Прибирам се вкъщи и намирам вратата си разбита и запечатана с полицейски ленти. След което някакъв натъпкан с анаболи мъжкар ме домъква дотук. Може ли да получа обяснение?

— Не си ли падаш по мъжкари? — попита Ханс Фасте.

Мириам Ву учудено вдигна вежди. Бублански и Мудиг го погледнаха остро.

— Означава ли това, че не сте чели пресата през изминалата седмица? Да не би да сте били в чужбина?

Мириам Ву бе озадачена и започна да губи увереност.

— Не, не съм чела вестници. Намирах се в Париж. Гостувах на родителите си в продължение на две седмици. Току-що пристигам от Централна гара.

— Пътували сте с влак?

— Не обичам да летя.

— И не сте видели шведските вестници днес?

— Току-що слязох от нощния влак и се качих в метрото, за да се прибера.

Инспектор Бубла се замисли. Тази сутрин на рекламните табла на пресата не бе имало нищо за Саландер. Той се изправи, излезе от стаята, върна се след минута с великденското издание на вестник „Афтонбладет“ с паспортната снимка на Лисбет Саландер на първа страница и зачака реакцията на Мириам Ву.

Микаел Блумквист следваше инструкциите, които Гунар Бьорк, 62-годишен, му бе дал по телефона, за да го упъти до лятната си къща в Смодаларьо. Паркира и установи, че въпросната „лятна къща“ бе модерна вила, в която можеше да се живее целогодишно, с морски изглед към залива Юнгфрюферден. Мина по застланата с чакъл пътека и позвъни. Гунар Бьорк приличаше досущ на паспортната си снимка, която Даг Свенсон бе намерил.

— Здравейте — рече Микаел.

— Аха, значи ме открихте.

— Без проблем.

— Влизайте. Ще седнем в кухнята.

— Добре.

Гунар Бьорк, изглежда, се намираше в добро здравословно състояние, но леко накуцваше.

— В болнични съм — рече той.

— Нищо сериозно, надявам се — каза Микаел.

— Предстои ми операция от дискова херния. Искате ли кафе?

— Не, благодаря — отвърна Микаел, седна на един кухненски стол, отвори чантата си и извади една папка.

Бьорк седна срещу него.

— Струвате ми се познат. Срещали ли сме се и преди?

— Не — отговори му Микаел.

— Изглеждате ми странно познат.

— Може би сте ме виждали по вестниците.

— Как ви беше името?

— Микаел Блумквист. Журналист съм и работя във вестник „Милениум“.

Гунар Бьорк изглеждаше объркан. След това му просветна. „Кале Блумквист. Аферата «Венерстрьом».“ Въпреки това все още не бе навързал нещата напълно едно с друго.

— „Милениум“. Не знаех, че извършвате пазарни проучвания.

— Само понякога. Бих искал да погледнете три снимки и да ми кажете кой модел ви харесва най-много.

Микаел постави разпечатани снимки на три момичета на масата. Една от тях бе свалена от интернет страница с порнографско съдържание. Останалите две представляваха увеличени цветни паспортни снимки.

Гунар Бьорк изведнъж пребледня.

— Не разбирам.

— Не? Това е Лидия Комарова на шестнайсет години от Минск, Беларус. До нея е Мянг Су Чин, известна като Йо-Йо, от Тайланд. Тя е на двайсет и пет. Последната снимка е на Елена Барасова, деветнайсетгодишна, от Талин. Закупили сте сексуални услуги и от трите жени, затова се чудя коя ви хареса най-много. Приемете го като пазарно проучване.

Бублански погледна несигурно Мириам Ву, която също го гледаше.

— Да обобщим. Твърдите, че познавате Лисбет Саландер от около три години. Тя ви е приписала апартамента си без компенсация тази пролет и се е изнесла. Правите секс от време на време, когато ви се обади, но не знаете къде живее, с какво се занимава и как се издържа. И искате да повярвам на всичко това?

— Пет пари не давам на какво ще вярвате. Не съм извършила престъпление и имам право сама да избирам как да живея, а това с кого правя секс, не е ваша работа.

Бублански въздъхна. Бе посрещнал с облекчение новината, че Мириам Ву внезапно се е появила в града тази сутрин. „Най-накрая някакъв пробив.“ Информацията, която тя му предостави обаче, бе всичко друго, но не и ясна. Дори напротив, всичко казано от нея беше ужасно странно. А той вярваше на думите й. Тя му отговаряше веднага, без да се замисля. Каза му къде и кога се е срещала с Лисбет Саландер. Освен това подробно му описа как се е стигнало до нанасянето й на Лундагатан, така че Бублански и Мудиг си извадиха заключението, че подобна странна история няма как да не е истинска.