Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Поседяха мълчаливо една срещу друга за малко. Накрая Мудиг погледна Мириам Ву.

— Извинете ме. Това вероятно е един от най-лошо проведените разпити в цялата история на полицията.

— Колегата ви изглежда доста забавен. Мога да предположа, че е хетеросексуален, разведен и вицовете за гейове през паузата за кафе обикновено излизат от неговата уста.

— Той е… Възгледите му са като на първобитен човек. Само това мога да кажа.

— Но това не се отнася за вас?

— Аз поне не съм хомофоб.

— Окей.

— Мириам, аз… Всички ние почти не сме подвивали крак през последните десет дни. Уморени сме и сме раздразнителни. Опитваме се да разрешим едно ужасно двойно убийство в Еншеде и едно също толкова ужасно убийство край Оденплан. Вашата интимна приятелка е присъствала и на двете местопрестъпления. Разполагаме с улики и тя е обявена за общодържавно издирване. Надявам се, разбирате, че на всяка цена трябва да я заловим, преди да е наранила някой друг или дори себе си.

— Познавам Лисбет Саландер… Не мога да повярвам, че е убила някого.

— Не можете да повярвате или не искате? Мириам, не бихме обявили човек за общодържавно издирване, ако нямахме достатъчно основателни причини за това. Но мога да ви кажа, че началникът ми, инспектор Бублански, не е напълно убеден във вината на Саландер. Не изключваме възможността да е имала съучастник или да е замесена по някакъв друг начин. Трябва обаче да я открием. Вярвате, че е невинна, Мириам, но какво ще се случи, ако грешите? Самата вие признавате, че не знаете много за Лисбет Саландер.

— Не знам на какво да вярвам.

— Помогнете ни тогава да открием истината.

— Задържана ли съм за нещо?

— Не.

— Мога ли да си тръгна, когато пожелая?

— На теория, да.

— А на практика?

— Ще продължим да се интересуваме от вас.

Мириам Ву се замисли над думите й.

— Добре, питайте. Ако въпросите ви ме ядосат, ще спра да отговарям.

Соня Мудиг отново пусна касетофона.

Мириам Ву прекара един час заедно със Соня Мудиг. Към края на разпита в стаята се върна Бублански, седна тихо и се заслуша, без да коментира. Мириам Ву го поздрави учтиво, но продължи да говори със Соня.

Накрая Мудиг погледна Бублански и го попита дали има още въпроси. Бублански поклати глава.

— В такъв случай обявявам разпита на Мириам Ву за приключен. Часът е 13,19.

Тя изключи касетофона.

— Разбрах, че е имало малък проблем с криминален инспектор Фасте — рече Бублански.

— Той не се държа подобаващо — отвърна му Мудиг с неутрална интонация.

— Той е идиот — осведоми го Мириам Ву.

— Криминален инспектор Фасте всъщност има много добри качества, но вероятно не е най-подходящият човек за разпит на млада жена — рече Бублански и погледна Мириам Ву в очите. — Не трябваше да му го възлагам. Моля за извинение.

Мириам Ву изглеждаше изненадана.

— Извиненията са приети. Аз самата бях несправедлива към вас в началото.

Бублански махна с ръка. После погледна Мириам Ву.

— Може ли да ви задам няколко въпроса сега, след края на разпита? Няма да включвам касетофона.

— Заповядайте.

— Колкото повече разбирам за Лисбет Саландер, толкова повече се озадачавам. Картината, която рисуват хората, които я познават, напълно се различава от представата за нея в документацията на социалните служби и психиатричния й картон.

— Така ли?

— Бихте ли ми отговорили искрено?

— Да.

— Според психиатричната експертиза, извършена при навършването й на пълнолетие, Лисбет Саландер е умствено изостанала.

— Глупости. Лисбет вероятно е по-умна и от двама ни.

— Не е завършила училище и няма оценки, свидетелстващи, че може да чете и пише.

— Лисбет Саландер може да чете и пише по-добре от мен. Понякога пресмята някакви математически формули. Чиста алгебра. На твърде високо ниво за мен.

— Математика?

— Това й е един вид хоби.

Бублански и Мудиг мълчаха.

— Хоби? — попита Бублански учудено след малко.

— Някакви уравнения. Не знам дори какво означават знаците.

Бублански въздъхна.

— Социалните служби съставят доклада си след арестуването й в Тантолунден в компанията на по-възрастен мъж, когато тя самата е едва седемнайсетгодишна. Загатва се, че се занимава с проституция.

— Лисбет да е курва? Глупости. Не знам какво работи, но изобщо не се учудвам, че е била служител на „Милтън Секюрити“.

— С какво се изхранва?

— Не знам.