Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Откъде знаеш?

— Призна го по време на разпита. Открихме белезници, кожени облекла, камшици и прочее пособия при обиска.

Това за камшиците бе малко преувеличено. Добре де, беше си направо лъжа, но китайската кифла със сигурност се е забавлявала и с камшици.

— Шегуваш се, нали? — рече Тони Скала.

Паоло Роберто бе сред последните посетители в библиотеката, която затвори малко след като той си тръгна. Бе посветил целия следобед, за да прочете всеки ред, посветен на издирването на Лисбет Саландер.

Излезе от изхода към булевард Свеавеген. Чувстваше се обезсърчен и объркан. И гладен. Отби се в „Макдоналдс“, където си поръча хамбургер, и седна в един ъгъл.

„Лисбет Саландер да е извършила три убийства!“ Просто не можеше да го повярва. Не и проклетото крехко шантаво момиче. Въпросът бе дали да направи нещо по въпроса и какво да бъде то.

Мириам Ву си взе такси до Лундагатан и огледа разхвърляния си ремонтиран апартамент. Съдържанието на шкафове, гардероби и кутии за съхранение на багаж бе извадено и сортирано. Из цялото жилище имаше петна от прах за снемане на отпечатъци. Най-интимните й секс играчки лежаха на куп върху леглото. Поне на пръв поглед нищо не липсваше.

Първата й работа бе да позвъни на дежурния ключар в Сьодермалм, за да поръча нова ключалка. Той щеше да се появи след час.

Зареди кафеварката, включи я и поклати глава. „Лисбет, Лисбет, в какво, по дяволите, си се забъркала?“

Извади мобилния си телефон и набра номера на Лисбет, но чу единствено съобщението, че в момента няма връзка с абоната. Остана дълго седнала край кухненската маса, като се опитваше да разбере какво всъщност се е случило. Лисбет Саландер, която познаваше, не беше психично болен убиец. От друга страна обаче, Мириам не знаеше много за нея. Лисбет без съмнение бе лъвица в леглото, но при случай можеше и да е студена като лед.

Реши да не си вади заключения, преди да се срещне с Лисбет и да получи обяснение. Преглътна сълзите си и прекара няколко часа в чистене.

В седем вечерта вече имаше нова ключалка и апартаментът отново бе годен за обитаване. Изкъпа се и тъкмо седна в кухнята с ориенталския си копринен халат в златисто и черно, когато се позвъни. Отвори и видя на вратата един изключително дебел и небръснат мъж.

— Здравей, Мириам, казвам се Тони Скала и съм журналист. Би ли ми отговорила на няколко въпроса?

Бе довел фотограф със себе си, който я заслепи със светкавицата.

Мириам Ву се замисли дали да не го изрита и да го удари с лакът в основата на носа, но осъзна, че така само ще им предостави още по-пикантни снимки.

— Била ли си в чужбина с Лисбет Саландер? Знаеш ли къде се намира тя?

Мириам Ву затвори вратата и завъртя новия си ключ. Тони Скала бутна капака на пощенския отвор.

— Мириам, рано или късно ще се наложи да говориш с медиите. Мога да ти помогна.

Тя сви ръка в юмрук и прасна капака на отвора върху пръстите на журналиста. Чу го как изрева от болка. След това затвори вратата на спалнята, легна в леглото и затвори очи. „Лисбет, ще те удуша, само да те спипам.“

Следобеда след посещението в Смодаларьо Микаел Блумквист посети още един от клиентите на проститутки, които Даг Свенсон възнамеряваше да разобличи. Така вече бе отметнал шест от трийсет и седемте имена само през тази седмица. Въпросното лице беше пенсиониран съдия, който живееше в Тумба и бе председателствал няколко дела за проституция. За радост на Микаел съдията нито отрече, нито го заплаши, нито пък го моли за милост. Даже напротив, без увъртане призна, че е чукал източноевропейски курви и не се разкайва за това. Проституцията била уважавана професия и той смятал, че е направил услуга на момичетата, като си е лягал с тях.

Микаел бе стигнал до Лилехолмен, когато Малин Ериксон му позвъни в десет вечерта.

— Здравей — поздрави го тя. — Видял ли си интернет изданието на сутрешния „Дракон“?

— Не, защо?

— Приятелката на Лисбет Саландер току-що се е прибрала вкъщи.

— Какво? Кой?

— Лесбийката на име Мириам Ву, която живее в апартамента й на Лундагатан.

„Ву — помисли си Микаел. — На вратата пишеше «Саландер-Ву».“

— Благодаря. Веднага отивам.

Мириам Ву бе изключила и домашния, и мобилния си телефон. Новината бе публикувана в интернет страницата на един от сутрешните вестници в осем вечерта. Малко след това й се обадиха за коментар от „Афтонбладет“, а три минути по-късно — от „Експресен“.

На два пъти някой звъня на вратата, но тя не отвори. Бе изгасила всички лампи в апартамента. Искаше й се да счупи носа на следващия журналист, който реши да я тормози. Накрая включи мобилния си телефон и позвъни на една своя приятелка, която живееше съвсем наблизо, при Хорнстул, за да я помоли да преспи у тях.