Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Купи си вестника, отвори го на въпросната статия, към която имаше огромна снимка на пет момичета в късен пубертет, облечени с черни дрехи, кожени якета с капси, прокъсани дънки и впити тениски. Едно от момичетата държеше флаг с пентаграм, а друго бе вдигнало показалеца и кутрето си. Прочете текста под снимката. „Лисбет Саландер е общувала с дет метъл група, свиреща в малки клубове. През 1996 г. групата е последовател на Църквата на сатаната и прави хит с името Etiquette of Evil 60 60 Етикет на злото (англ.). — Б.пр. .“

Името „Ивъл Фингърс“ не се споменаваше, а лицата им бяха заличени. Познатите на членовете на групата обаче можеха без проблем да разпознаят момичетата.

Статията бе посветена на Мириам Ву и илюстрирана с нейна снимка от едно шоу в „Бернс“ 61 61 „Бернс“ или „Салоните на Бернс“ е името на ресторант с развлекателна програма в центъра на Стокхолм. — Б.пр. , в което бе взела участие. Беше гола от кръста нагоре и носеше руска офицерска шапка. Фотографията бе заснета отдолу. И нейните очи бяха закрити с черна линия, точно както тези на момичетата от „Ивъл Фингърс“. В статията фигурираше като „трийсет и една годишната жена“.

Приятелката на Саландер пише за САДОМАЗОХИСТИЧЕН ЛЕСБИЙСКИ СЕКС.

Трийсет и една годишната жена е известна в стокхолмските нашумели заведения. Тя не скри, че сваля жени и че иска да доминира във връзките си.

Репортерът дори бе открил момиче на име Сара, което според информацията е било обект на желание от страна на трийсет и една годишната жена. Интимният й приятел бил „възмутен“ от набезите срещу нея. Според твърденията в статията ставаше дума за подозрителна елитарна феминистична подгрупа в рамките на гей движението, чиито членове освен всичко друго вземали участие в тъй наречения bondage workshop 62 62 Връзване като част от нетрадиционните сексуални практики. — Б.пр. по време на Прайд фестивала. Като цяло статията се основаваше на цитати от текст на Мириам Ву отпреди шест години, на който се бе натъкнал някакъв репортер. Въпросният текст вероятно имаше провокативна цел и бе публикуван във вестник на феминистичен клуб. Бублански прегледа набързо статията, след което изхвърли вечерния вестник в едно кошче за боклук.

Замисли се за миг за Ханс Фасте и Соня Мудиг. И двамата бяха компетентни следователи. Но Фасте създаваше проблеми. Ходеше по нервите на хората. Бублански си даде сметка, че ще се наложи да поговори с Фасте, но му беше трудно да повярва, че информацията по разследването е изтекла от него.

Когато отново вдигна поглед, откри, че се намира на Лундагатан и наблюдава входа на жилищната сграда на Лисбет Саландер. Не беше дошъл съзнателно дотук. Просто не можеше да проумее що за човек е главната заподозряна.

Качи се по стълбите, водещи до горната част на Лундагатан, и се замисли върху разказа на Микаел Блумквист за нападението над Лисбет Саландер. И той не водеше до нищо. Нямаше подадена жалба в полицията, не разполагаха с каквито и да било имена и дори с добро описание на нападателите. Блумквист твърдеше, че не е успял да види номера на буса, потеглил от мястото на нападението.

Ако изобщо е била нападната.

С други думи, и тук се бе натъкнал на задънена улица.

Бублански погледна надолу към виненочервената хонда, която явно през цялото време си е била паркирана там. Изведнъж видя Микаел Блумквист да върви към входа.

Мириам Ву се събуди късно през деня, увита в чаршаф, седна в леглото и огледа непознатата стая.

Бе използвала внезапната си медийна известност като извинение, за да преспи у приятелката си. Но всъщност страхът да не би Лисбет Саландер да потропа на вратата подклаждаше с не по-малка сила желанието й да избяга от вкъщи.

Полицейският разпит и писанията във вестниците й бяха въздействали по-силно, отколкото очакваше. Макар че не искаше да си прави прибързани заключения, преди Лисбет да получи шанс да й даде обяснение, вече започваше да вярва във вината й.

Хвърли поглед към Виктория Викторсон, 37-годишна, наричана Дубълве 63 63 Двойно „в“ (w) — и двете й имена започват с В. — Б.пр. , която бе стопроцентова лесбийка. Лежеше по корем и мърмореше насън. Мириам Ву се шмугна в банята и се пъхна под душа. След това излезе и купи кифлички за закуска. Чак когато се нареди на касата в близкия магазин до кафене „Синамон“ на улица Веркстадсгатан, погледът й попадна върху първите страници на вестниците, което я накара веднага да се върне в апартамента на Дубълве.