Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Ханс Фасте бе слушал разпита на Мириам Ву с нарастващо раздразнение, но успя да се въздържи от коментар. Смяташе, че Бублански е дяволски мек с китайското момиче, което очевидно беше арогантно и с многословието си се опитваше да избяга от отговора на единствения важен въпрос. Къде в пъкления ад се намираше проклетата курва Лисбет Саландер?

Мириам Ву обаче нямаше никаква представа къде е Лисбет Саландер. Не знаеше какво работи. Никога не бе чувала за „Милтън Секюрити“, за Даг Свенсон или Мия Бергман и следователно не можеше да отговори на нито един от въпросите, които интересуваха полицията. Тя дори нямаше представа, че Саландер е била поставена под попечителство, че през юношеските си години е била картотекирана и че биографията й е пълна с психиатрични експертизи.

За сметка на това обаче можеше да потвърди, че с Лисбет Саландер са посещавали „Кварнен“, целували са се там, след което са се прибрали в жилището на Лундагатан и са се разделили на следващата сутрин. След няколко дни Мириам Ву се качила на влака за Париж и така пропуснала всички заглавия в шведската преса. Не била виждала Лисбет Саландер след въпросната вечер в „Кварнен“, като се изключи едно кратко посещение, при което Саландер й оставила ключовете за колата.

— Ключове за кола? — учуди се Бублански. — Саландер няма кола.

Мириам Ву им обясни, че приятелката й е купила виненочервена хонда, която стои паркирана пред апартамента им. Бублански се изправи и погледна Соня Мудиг.

— Ще поемеш ли разпита оттук нататък? — попита той и излезе от стаята.

Налагаше му се да издири Йеркер Холмберг и да го помоли да претърси и събере улики от една виненочервена хонда. Освен това имаше нужда да остане сам и да помисли.

Излезлият в болнични Гунар Бьорк, заместник-началник на отдела за чуждестранни граждани към Сепо, седеше пребледнял като призрак в кухнята си с красив изглед към залива Юнгфрюферден. Микаел го наблюдаваше търпеливо, без каквато и да било емоция в погледа. Към този момент вече бе убеден, че Бьорк няма абсолютно нищо общо с убийствата в Еншеде. Тъй като Даг Свенсон така и не бе успял да разговаря с него, Бьорк нямаше никаква представа, че името и снимката му скоро щяха да бъдат поместени в разобличителна статия за клиентите на проститутки.

От Бьорк научи една-единствена интересна подробност. Оказа се, че полицаят познава лично адвокат Нилс Бюрман. Били се срещнали в полицейския клуб по стрелба, в който Бьорк членувал активно от двайсет и осем години. За известно време дори бил член на управителния съвет на клуба заедно с Бюрман. Не били чак приятели, но на няколко пъти се срещали през свободното си време и вечеряли заедно.

Не, не се бил виждал с Бюрман от месеци. Доколкото си спомняше, за последно се срещнали в края на миналото лято, когато изпили по бира в едно тротоарно заведение. Изрази съжалението си, че Бюрман е бил убит от психопатка, но не възнамеряваше да отиде на погребението му.

Микаел се замисли над това съвпадение, но въпросите му постепенно се изчерпаха. Бюрман вероятно бе познавал стотици хора по професионална линия и благодарение на участието си в различни сдружения. Нямаше нищо невероятно, нито странно от статистическа гледна точка, че по някаква случайност е познавал едно от лицата, които фигурираха в материала на Даг Свенсон. Микаел бе открил, че дори той самият познаваше бегло един от журналистите, който също се споменаваше в книгата на Даг Свенсон.

Дойде време за заключителните въпроси. Бьорк бе преминал през всички очаквани фази. Първо отрицание, а после, след като Микаел му показа част от документацията, гняв, заплахи, дори опит да го подкупи, и накрая — горещи молби. Микаел игнорира всичките му емоционални изблици.

— Разбирате ли, че ще разрушите живота ми, ако публикувате това? — попита го Бьорк накрая.

— Да — отвърна Микаел.

— И ще го сторите въпреки това?

— Абсолютно.

— Защо? Не можете ли да проявите разбиране? Болен съм. Не е кой знае колко трудно да проявите малко човещина.

— Прав сте. Вайкате се, че съм на път да разруша живота ви, а вие самият сте допринесли за разрушаването на живота на няколко млади момичета. Имаме доказателства за три от случаите. Бог знае колко други има още. Къде беше човечността ви тогава?

Микаел се изправи, събра документите си и ги прибра обратно в компютърната си чанта.

— Сам ще намеря изхода.

Тръгна към вратата, но се спря и отново се обърна към Бьорк.