Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Според всичко онова, което девойката знаеше за човешките отношения, сега беше ред мъжът да каже нещо. „Да не говорим за това“, „Нищо особено не съм сторил“, „Бих го извършил за която и да е жена в бедствие“ или нещо друго от този род. Кривич обаче мълчеше. Кривич продължаваше да хлъзга поглед по кораба и по морето наоколо и сякаш не се готвеше да отвори уста.

— Нищо ли няма да ми отговориш? — принуди се да попита Благовеста.

— Не си ме попитала нищо, за да очакваш отговор. Поблагодари ми, аз те изслушах — какво друго има още да се одумва?

Предишният гняв нахлу с нова сила в сърцето на девойката. Гняв и обида! Според нея тя не бе заслужила такова пренебрежително отношение.

— Щом за тебе разговорите се свеждат до одумване, можеше поне от проста вежливост да се одумаш, че рискуваш живота си, защото бях именно аз.

— А! — възкликна той и за пръв път се извърна към нея. — И защо да рискувам именно за тебе, Благовеста, дъщеря на Трошан? И откъде накъде изобщо очакваш вежливост или други такива галантности от един презрян пират?

— Най-малкото заради това, че на гърдите си носиш токите на колана, който аз съм ти подарила. И не забравяй — подарила съм ти го, след като беше низвергнат като военачалник на корабните войски, след като те обявиха извън закона.

Той поразмисли върху думите й. Бръчката между веждите му отново се вкопа дълбоко в челото му, а очите му загубиха синевината си.

— Тези токи се оказаха за мене цяла пропаст от недоразумения, Благовесто. Да, когато ми ги даде, беше вече след като така несправедливо бях наказан и оплют, загдето според силите си съм служил на България. След като ме поставиха извън закона. И те за мене дълго, много дълго бяха светъл символ: връзка бяха те с онзи Кремен, който още на двадесет и осем години бе заслужил царят да му повери всичките свои корабни войски. И още един символ виждах в тях: че има хора с честни сърца, които не се съгласяват с върховната неправда, извършена над мене. Уви, всичко това са били само жестоки недоразумения, които аз сам съм си създал и сам си изстрадах.

Бадемовите й очи изразиха пълна и искрена почуда.

— Защо? Какво се е променило?

— Промени се това, че същите тези хора, които уж осъждаха неправдата над мене, започнаха да виждат в моето лице само един…

— … презрян пират. Вече безброй пъти ми припомняш тези думи.

— Мигар не ми ги каза?

— А мигар ти не избра за твой път в живота…

— Добре, добре — прекъсна я сухо Кривич. — За това поговорихме достатъчно при първата ни среща в Созопол. Нека не започваме препирнята отначало.

— И в такъв случай?…

— В такъв случай всичко е много просто. Един презрян пират по някакво си свое хрумване ти е направил услуга. Ти сега му благодари. Значи, всичко е уредено. И точка. — Той помисли малко. — За вълка и вълчицата се шегувах, разбира се. Предизвика ме и аз ти го казах. Не, не съм те освободил от каталана, за да те завоювам за себе си, Благовесто. Пристигнем ли в Созопол, ще те предам на баща ти и… и толкова. А сега, ако обичаш, не ми пречи повече. Тъй или иначе аз съм началник на този кораб и си имам своите задължения.

Тя искаше да каже още нещо, но то трябваше да бъде сразяващо. Ала като не го намери в гнева си, просто се завъртя на пета и си тръгна. Не умееше да слиза по толкова стръмни стълби, пък и дългата й руба й пречеше, та за малко да се строполи на палубата. Но гордостта й не й позволи нито да поиска помощ, нито да се оплаче.

В останалата част от пътя Благовеста една по една си повтори всяка дума, която си бяха казали с Кремен-Кривич. И като размисляше вече по-спокойно, стигна до заключението, че думичката „презрян“ преди „пират“, която бе произнесла в двора на Драголюб, очевидно е била много пресилена. В тези последни дни Кривич на няколко пъти й показа, че и да е пират, той в никакъв случай не заслужаваше да бъде смятан и „презрян“. Джанлука Спарвиеро очевидно бе разбрал това преди нея и първо с мъжката си дума, а после и с благородната си постъпка пред Килиос бе доказал, че макар Кривич да си е пират, то е само един много странен пират, с когото може да се поддържа мъжко приятелство. И девойката си обеща, че преди да се раздели с Кремен-Кривич в Созопол, ще му се извини за онази тъй лесно и „на едро“ изговорена дума „презрян“. И ще помоли за приятелството му въпреки втората — „пират“.

Да, но се случи така, че не успя да осъществи намерението си.

В Созопол пристигнаха, когато нощта отдавна бе обгърнала града, морето и островите със своята тъмна пелена, в която проблясваха само тюркоазите на звездите. Като спуснаха котвите, а после извикаха три ладии от „Добродушко“ (десетина морски ратници от „Кротушка“ щяха да я придружат до седалището на дукса), Благовеста се озърна, търсейки. Видя обаче само Сръдан Белязания, който любезно й сочеше как да слезе в ладията. И доколкото се виждаше, беше нетърпелив да я изпрати.