СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Приканвам и вас двамата, преподобни отче и протостраторе, да вървите със словата си направо към целта, а не да спорите за някаква си там дума. Величието се измерва с делата, а не с думите. Можем да минем и без „велико“… макар че наистина няма да забравим чия войска обагри в червено Скафида чак до залива на Пиргос. А на тебе, Лъв Мелисин, трябва да припомня, че задълженията си по предишния ни договор ние изпълнихме докрай. Излязохме на бой срещу пирата Кривич и дори загубихме една галера. Но трябва да ти припомня още, че в сражението пред Анхиало първа е побягнала галеаццата на мегатриарх Никифор Дермокаит.
АДРИАН КАСТАМОНИТ(повишава глас): — Как можеш да употребиш дума като „побягнала“, венценосни? Галеаццата на Никифор Дермокаит е получила тежка пробойна до самата водолиния…
ДИМАН: — Толкова по-зле, логотете. Няма да го сторя, но бих могъл да изрека доста пиперливи думи за такъв мегатриарх, който при съотношение на корабите пет срещу един се оставя още в началото на боя да получи толкова тежък удар, че да търси спасение в бягство от бранното поле.
ГНЕВОТА(обръщайки се към царя): — Не може ли да оставим историята на историописците, а ние най-сетне да научим от апокриспариите на техни господства Андроник и Михаил защо са си сторили труда да бият пътя от Цариград до Търнов? Не е малко…
Адриан Кастамонит се опита да заговори, но се оказа, че отново има нужда от бокала с вода — той очевидно не бе приучен на разговори „като мъже на меча“, както се бе изразил Светослав Тертер. И се наложи думата да вземе помощникът му Лъв Мелисин.
ЛЪВ МЕЛИСИН: — Вече изложихме целта на идването ни, господарю. Пиратът Кривич все повече се превръща в зло, което, нека да си го признаем откровено, сковава морските пътища на империята в Понта.
ДИМАН: — Защо? Според нашите сведения пиратът Кривич напада кораби, плаващи под червен пряпорец с жълт кръст само в редки изключения. Или от скука, или когато няма генуезка плячка за завладяване.
ЛЪВ МЕЛИСИН: — Значи лошо сте осведомени. Само в един поход вашите созополоски пирати разориха четири мирни села между Инеада и Мидия, нападнаха нашата търговска и без нито един въоръжен страж панфила „Свети Теофилакт“, ограбиха я, заробиха екипажа й и я пратиха на дъното, като я пробиха. Спаси се съвсем случайно само един човек, колкото да ни разкаже за безобразието.
ГНЕВОТА: — Не е ли това дело на един каталан по име барон Анхел ди Буенафортуна?
АДРИАН КАСТАМОНИТ(най-после оправил засушеното си гърло): — А не е ли този Анхел ди Буенафортуна съдружник на вашия Кривич?
ГНЕВОТА: — А случайно да сте чували в Цариград, че още преди много време между каталана и Кривич се е стигнало до разрив…
ДИМАН(продължава): — … и в честен двубой Кривич е убил този чудноват барон, чието потекло, казано между другото, е черно като в рога за катран?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Аз все пак настоявам да разбера каква е мисията, с която двамата Палеолози ви пратиха при нас. Досега сме свидетели само на едно наддумване, уважаеми пратеници, което надали прави чест както на моите служители, така… и на вас…
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Лъв Мелисин вече ти изложи най-важното, венценосни. Пиратът Кривич превърна Понта в свое море…
ПАТРИАРХ ПЕТЪР(прекъсва го): — Той все пак е, така да се рече, човек от нашия край, логотете. Не е ли по-добре той да е превърнал морето в свое, отколкото някакви си чужденци, които идват, казано по нашему, през девет земи от десета и които не крият намерението си да превърнат Понта в „mare nostro“?
СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Продължавай, Адриан Кастамонит.
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — За да престане това срамно положение, моите светли господари отново протягат ръка за братство и взаимна помощ. Готови са да приемат всички твои условия, но да се сложи край на това положение, при което истинският властелин над Понта е жълтият пряпорец с черния лъв.
ДИМАН: — Нова война срещу Кривич?
АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Срещу него и срещу всички останали, които пълнят бърлогата, наречена Созопол.
ГНЕВОТА: — А как да разбираме, че съимператорите са готови да приемат всички условия на нашия господар и самодържец?
ЛЪВ МЕЛИСИН: — Подробностите оставяме на вас. Дали ще разбием отделните им…
ГНЕВОТА(прекъсва го): — „Им“. Какво значи това „им“?
Читать дальше