Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Девойката се престраши и го попита:

— Защо не виждам Кривич, чичо Сръдане? Исках да му благодаря за толкова неща…

— Как, момиче, мигар не разбра? — беше неочакваният отговор. — Когато заобикаляхме Свети Иван, пресрещна ни една наша ладия. Кривич слезе с нея на острова, а нареди на мене да доведа кораба и да се погрижа за изпращането ти.

В този момент Благовеста се разплака. И плака така, както не бе плакала, откакто преди петнадесет години едно зло куче бе разкъсало любимата й кукла Братослава…

Тъй като този път пратеничеството беше на много по-високо равнище — апокриспарий на съимператорите беше Адриан Кастамонит, логотет на Византия — цар Светослав Тертер го прие в тронната зала и при спазване на строгия церемониален ред. Самият той бе в багреница и със скиптър и акакия в ръцете, с короната на Асеневци на главата и с всичките други атрибути, на които дълбоко в себе си почти не обръщаше никакво внимание. Тук — все според правилата — бяха също великите боляри от синклита, висшите духовници от клира 217, протостраторът Диман и другите по-главни военачалници, да не говорим за почетните стражи с мечове и алебарди, за помпозните думи на великия примикюр и тъй нататък, и тъй нататък. Не отстъпваха по представителност и надути изрази и пратениците, та срещата се превърна в една наистина пищна церемония. Всичко това обаче продължи до поднасянето на подаръците; веднага след тях царят толкова рязко показа, че не смята да разговаря от височината на престола и в присъствието на толкова свят, та — макар решението му външно да бе забулено в любезна покана за тържествен обед — Адриан Кастамонит и познатият ни протоиракарий Лъв Мелисин (той бе вторият апокриспарий) загубиха самообладание и за известно време се държаха така, сякаш са обули чужди и при това по-тесни обуща…

Но същата вечер Светослав Тертер лично призова пратениците на разговор. Не беше разговор, както е думата, на четири очи; от ромейска страна освен тълмачът 218присъствуваха и двамата апокриспарии, от българска — логотетът Гневота, протостраторът Диман и патриархът Петър; както и преди тук беше и плененият патриарх Йоан Век, но неговото положение беше — все както и преди — така неясно, че не се разбираше дали представлява България или Византия.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Големите думи ги наприказвахме тази сутрин, скъпи гости. Хайде, нека сега да я караме по-простичко. И така, с каква мисия са ви натоварили нашите уважаеми събратя по престол Андроник и Михаил?

АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Венценосните и лъчезарни господари на…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР(прекъсва го): — И прочие, и прочие. Искам да знаете, благородни пратеници на съседна Византия, че в юношеските си години аз прекарах дълго време като заложник в цариградския императорски двор и тогава се наслушах на сладкословни витийства 219и изящни като диамантена огърлица приказки. Помолих ви да ги оставим навън пред вратата, а тук да говорим просто и ясно. Като мъже на меча, а не като царедворци или поети.

Тук, още съвсем в началото, разговорът за малко прекъсна. Адриан Кастамонит се извърна и прошепна нещо на Лъв Мелисин. Лъв се огледа и като не намери по-подходящ човек, се приведе към ухото на протостратора Диман. Военачалникът сгуши една усмивка под дебелите си мустаци, от която простоватото му лице на човек, произлязъл от народа, грейна като медна тава на слънце и без да поиска разрешение, излезе от стаята. Царят нито каза, нито попита нещо, а скръсти ръце и зачака да разбере смисъла на тази почти безшумна сцена. И подир минута получи отговора: Диман се върна със сребърен бокал вода — от рязкото встъпление на Светослав Тертер устата на логотета Адриан бе пресъхнала.

АДРИАН КАСТАМОНИТ(след като изпива няколко глътки): — Думата ни ще бъде отново за Кривич и за онова пиратско свърталище, наречено Созопол, господарю.

ГНЕВОТА: — Добре, готови сме да ви изслушаме.

ЛЪВ МЕЛИСИН: — И със съжаление трябва да отбележа, че в същата тази стая и на същата тази тема вече е говорено между нас. И че изпадаме, мисля, в смешно положение: великата империя Византия и царството на българите да не могат да се справят с един нищо и никакъв морски разбойник…

ПАТРИАРХ ПЕТЪР: — Поне от уважение към нас трябваше да сложиш едно „велико“ и пред „Царството на българите“, Лъв Мелисин.

ДИМАН: — Особено след като всички тук още помним Скафида…