Масуджи Ибусе - Черен дъжд

През 1966 г. след цели две десетилетия от атомния ужас в Япония излиза от печат романът на известния писател Масуджи Ибусе „Черен дъжд“. Върху развалините на Хирошима и Нагасаки, станали жертва на най-чудовищната военна жестокост в историята на човечеството, се издигат вече нови модерни градове. В тях расте младо съвременно поколение, което знае за атомната бомбардировка от разказите на малкото оцелели очевидци, от книгите и учебниците по история. Зловещата сянка на атомната гъба то познава само от снимките и филмите.

Двадесет години са необходими на Масуджи Ибусе, за да подготви своите неоспорими доказателства за неподдаващата се на никакви сравнения жестокост. С романа си „Черен дъжд“ той сякаш окончателно обезврежда бомбата в душата си, онази, която от осем часа и петнадесет минути на ясното августовско утро на 1945-а години наред заплашва да избухне.

Масуджи Ибусе е един от най-талантливите творци на съвременната японска литература. Роден през 1898 г. в село Камо, префектура Хирошима, той от ранно детство проявява интерес към литературата и живописта. Първите му литературни опити са в областта на поезията. По-късно, вече като студент във Факултета по английска литература в токийския университет Васеда, Ибусе започва да пише есета, разкази, повести. Произведенията му получават високата оценка на литературата критика, която го нарича един от най-японските японски съвременни писатели. През 1960 г. Масуджи Ибусе е приет за член на Академията по изкуствата, а през 1966 г. е удостоен с високото отличие — Орден на културата.

Ибусе е автор и на много романи, сред които е и неговият своеобразен шедьовър „Черен дъжд.“

По време на Втората световна война писателят е мобилизиран и изпратен с частите на окупационната японска армия като военен кореспондент в Сингапур. След двегодишна служба Масуджи Ибусе се връща в Япония, в родното си село. Там го заварва атомната бомбардировка на Хирошима.

Всяко ново съприкосновение със събитието от онези последни мигове на войната дълбоко потриса човешката съвест. В правотата на тези думи би могъл да се убеди всеки, който прочете романа „Черен дъжд“.

На пръв поглед неговият сюжет е прост и доста схематичен. Шигемацу Шидзума от село Кобатаке непрестанно се измъчва, че не може да омъжи племенницата си Ясуко. Момичето е младо и хубаво, но да си създаде свой дом и семейство му пречат слуховете, че в мига на страшния атомен взрив в Хирошима то се е намирало съвсем близо до епицентъра. Когато след около пет години от края на войната един младеж от съседното на Кобатаке село иска ръката на Ясуко, Шигемацу бърза да изпрати медицинско свидетелство за здравословното състояние на племенницата си. Това му се струва недостатъчно, затова той решава да препише дневника на Ясуко, да приложи към него и своя и да ги изпрати на посредничката по уреждане на сватбата. Макар и в лека форма, Шигемацу е засегнат от бомбата. Признаците на лъчевата болест се появяват у него много скоро след бомбардировката. Но племенницата му Ясуко е здрава и неговият дневник, пък и нейните собствени описания на събитието на шести август трябва според Шигемацу да го докажат, без да оставят у кандидата за ръката на Ясуко и у неговото семейство и капчица съмнение.

Ето как съвсем спонтанно, заедно с героите на произведението, читателят се потапя в потока на събитията, станали след като над Хирошима надвисва зловещата атомна гъба. Постепенно в повествованието навлиза документалното свидетелство на очевидците на хирошимската катастрофа и неговите рамки се разширяват. Съвсем естествено търпи промяна и първоначалният замисъл на романа — да се разкаже за печалната съдба на едно момиче, което заради последствията от атомния взрив все не успява да устрои личното си човешко щастие. Първоначалният замисъл отстъпва на втори план. А на първи категорично застава трагедията с целия неин ужас.

Дневниците на Шигемацу и Ясуко заемат три четвърти от произведението. Те са не само свидетелство за преживяванията и размислите на двамата герои, а и разказ за съдбите на други хора, с които трагедията ги сблъсква. Построен композиционно като множество разкази в един основен разказ, романът е едно от най-високохудожествените произведения за атомната бомба в следвоенната японска литература.

Отново и отново читателят се връща към трагедията на един град, превърнала се в неизлечима рана за цял народ.