Масуджи Ибусе - Черен дъжд

— Този път всичко ще бъде наред — заяви доста самодоволно той на жена си. — По-добре е двойно да си подсигури човек нещата. В днешно време, преди да встъпят в законен брак, хората си разменят медицински свидетелства. Тъй че няма да им се види странно, че изпращам това, а? Свахата е съпруга на бивш офицер от японската армия и сигурно е в крак с модерните обичаи на времето. Този път всичко ще бъде наред, ще видиш.

Последвалите събития обаче показаха, че Шигемацу се бе попрестарал. Посредницата бе идвала, изглежда, в Кобатаке да разпитва за подробности около Ясуко, защото един ден от нея дойде писмо, в което тя молеше да й разкажат подробно за всичко, случило се с Ясуко от момента, в който момичето бе напуснало Хирошима, до момента, в който се бе върнало на село. Посредничката подчертаваше, че действува по свое желание, за което, разбира се, женихът нищо не знае.

Шигемацу изведнъж проумя, че е стоварил върху себе си ново, още по-тежко бреме. Жена му прочете писмото и без да пророни нито дума, го подаде на Ясуко, а самата тя замръзна неподвижна, забила поглед в една точка на пода. После стана и отиде в килера. Ясуко я последва и когато след малко Шигемацу надзърна вътре, видя, че жена му е облегнала глава на рамото на Ясуко и двете тихо плачат.

— Добре де, този път сбърках — рече Шигемацу. — Но нима може един човек да бъде обявен за болен само защото хорската мълва твърди така. Нека разпространяват слухове! Ще им дам аз да разберат! Ще открия тая проклета уста и ще я затворя завинаги, ще видите! — Той викаше и се горещеше, но си даваше сметка, че казва всичко това само за свое успокоение.

Ясуко се надигна бавно от мястото си, извади от чекмеджето на шкафа една тетрадка — дневник и без да каже дума, я подаде на Шигемацу. Това бе дневникът й от 1945 година. На обложката на тетрадката бяха нарисувани две скръстени знамена — националното знаме на Япония и флагът на Имперския флот. Още когато живееха в района „Сенда-мачи“ в Хирошима, винаги след вечеря момичето сядаше на малката кръгла масичка, на която тримата се хранеха, и вписваше в своя дневник преживяното през изтеклия ден. Колкото и да беше уморено, то никога не пропускаше да стори това.

Обикновено правеше така: всяка вечер, няколко дни наред, описваше събитията простичко, с по пет-шест реда. А след време въз основа на тези свои записки описваше съвсем подробно преживяното през изтеклото време. На това я бе научил Шигемацу, който от своя страна също от дълги години си водеше дневник. Сам си бе измислил този метод и го бе нарекъл „светкавични записки“. Вечер той се прибираше вкъщи много късно и съвсем съсипан от умора. Със сетни сили едва успяваше да напише няколко реда, колкото да отрази събитията от изтеклия ден. Но затова пък по-късно, когато разполагаше с повечко време, Шигемацу сядаше и подробно и точно описваше всички свои преживявания.

Ей така, съвсем спонтанно у Шигемацу се роди идеята да препише дневника на Ясуко и да го изпрати на посредничката. По-долу следват извадки от дневника на момичето:

5 август

Предупредих нашия директор г-н Фуджита, че на следващия ден няма да дойда на работа, и веднага щом се върнах вкъщи, се заех да стягам багажа, който трябваше да изпратим в провинцията. В него сложих: две официални кимона на леля Шигеко — зимно и лятно, със семейни гербове, три оби 1, три кимона — зимни (едното от тях бе особено ценно. Бяха ми разправяли, че него носела прабаба ми, когато като млада булка за пръв път прекрачила прага на своя нов дом), отделно четири други кимона — летни. Дрехи на чичо Шигемацу — зимен официален костюм, летни и зимни официални кимона и хаори 2, два зимни костюма, бяла риза, вратовръзка, неговата диплома. Мои дрехи — летни и зимни официални кимона, две оби, дипломата.

Дрехите завързах в тънка рогозка, а в чантата, която се канех да нося преметната на гръб, сложих три го 3ориз, дневника, печата си, писалка, шишенце йод и една триъгълна кърпа. (Вещите получихме, както си бяха увити в рогозката на втората година от края на войната — зап. Шигемацу.)

Посред нощ обявиха въздушна тревога и един отряд бомбардировачи прелетя, без обаче да хвърли бомби. Чичо се върна от нощно дежурство и разказа, че предишния ден над района на нашето село Кобатаке бомбардировачи пуснали листовки със следното съдържание: „Не си мислете, че сме забравили да бомбардираме град Фучу. Очаквайте ни в скоро време и там.“ Макар и игрива, във фразата се криеше страшна заплаха. Нима наистина се канеха да бомбардират и Фучу? Някой си, който пристигнал в града от префектура Яманаши, разказвал, че преди да разрушат с бомбите си град Кофу, самолети пуснали отпечатани на прекрасна гланцова хартия памфлети. В тях пишело, че японското население в окупирания от американците остров Сайпан или не знам си още къде, имало достатъчно храна и живеело много добре. А ние в Хирошима бяхме вече съвсем забравили какво е това гланцова хартия. Легнах в 3:30 часа.