Масуджи Ибусе - Черен дъжд

6 август

В 5:30 часа дойде с камион г-н Ноджима. Натоварихме багажа. Вече бяхме пристигнали в град Фуруе, когато високо в небето лумна ярка светлина и се разнесе силен грохот. Над Хирошима се издигна черен дим. Бе изригнал сякаш вулкан. На връщане минахме през Миядзу. Там се прекачихме на една рибарска лодка и се отправихме по реката към моста Миюки. Леля Шигеко е жива и здрава. Чичо Шигемацу е ранен на бузата. Безумни разрушения, но да се опише всичко подробно е невъзможно. Къщата ни се е наклонила на една страна. Дневника си пиша, приседнала до входа на скривалището.

7 август

Вчера мислехме да се евакуираме в общежитието на завода в Уджина, но се оказа, че това е невъзможно, и затова по предложение на чичо Шигемацу тръгваме за Фуруичи. И леля е с нас. В заводската канцелария чичо не се сдържа и заплака. Хирошима е напълно изгорена, град — пепелище, град на смъртта. Планините от трупове са ням протест против войната.

Днес правят проверка на нанесените на завода щети.

8 август

Ужасно сме заети. Цяла сутрин варихме ориз за работниците. През деня обявиха основните пунктове за работа на завода. Те бяха предложени и гласувани на общото заседание на управителния съвет.

9 август

Днес пристигна още една голяма група пострадали. Някои от ранените нямат никакво отношение към нашия завод. Почти всички са много зле. Сред пострадалите е невъзможно да се намери нито един човек, който да е с що-годе дреха на гърба си. Мъж притиска до гърдите си урна с праха на свой близък и непрекъснато мърмори под носа си молитва. После в общежитието същият този завърза урната си за едно въженце и я пусна да виси през прозореца навън. Имаше и един мъж на средна възраст с огромно и грубо лице. Гърлото на тоя човек бе кой знае защо омотано с кърпа. Той предлагаше всекиму по три илюстровани картички и с доста мрачен хумор повтаряше: „Взимайте, моля, не се стеснявайте. Изпратете вест на близките си, които се безпокоят за вас. Тия картички аз съм ги печатал. Взимайте, колкото си щете. Само че тая работа да си остане между нас, ясно ли е?“ Предполагам, че бе отмъкнал картичките от някоя разрушена от взрива поща.

Сега е един часът следобед. Повечето от ранените са потънали в дрямка. Имам чувството, че днес съм що-годе в състояние да мисля, затова ще се опитам да си припомня всичко онова, което се случи с нас от 6 т.м. насам.

На 6 август в 4:30 часа сутринта пристигна г-н Ноджима и ние натоварихме в камиона му приготвения за изпращане в провинцията багаж. Групата ни се състоеше от хора все от нашия и от съседния квартал — г-жа Ноджима, г-жа Мияджи, г-жа Йошимура и съпругата на г-н Дой. Всеки се настани до багажа си и в 5:30 най-сетне потеглихме.

Точно на шосето между Кои и Фуруе сред една нивичка с просо видяхме да стърчи високо човешки ръст тъмнокафяво плашило или във всеки случай нещо, което приличаше на плашило. На него ни обърна внимание г-н Ноджима, който намали скоростта и потропа по гърба на кабината:

— Гледайте, гледайте ей там! Колко странно нещо!

Това бе просто една фигура, но лицето, ръцете и краката й бяха изваяни с такова съвършенство, сякаш моделирани от глина, а около пояса на фигурата бе обвита рогозка. Сигурно все пак бе от папиемаше, но г-жа Ноджима промълви:

— Прилича ми на плашило, направено от туземци от южните острови. Да не би някой да го е донесъл оттам?

— А на мен пък ми се струва, че това е манекен от някой магазин за готово облекло, да речем. Само че е почернял от дима на запалителна бомба или нещо от този род — обади се и г-жа Мияджи. Но г-жа Дой рече:

— А на мен сърцето ми подскочи, като го видях. Кой знае защо си помислих, че това е овъглено човешко тяло?

Във Фуруе пристигнахме около 6:30 часа. Беше още много рано и капаците на къщите бяха затворени. Само родителите на г-жа Ноджима стояха пред отворените врати на своята плевня и ни очакваха. Свалихме багажа и го внесохме вътре. За всеки случай, както самата тя заяви, г-жа Ноджима написа на всекиго разписка срещу предадените вещи, а след това всички ние се отправихме към гостната да пием чай. Понеже нямаше сладкиши за чай, поднесоха ни краставички, потопени в соева паста. Домакините бяха толкова любезни и мили с нас! Бащата на г-жа Ноджима, изглежда, предпочиташе да остави нещата в ръцете на своя зет, когото явно считаше за опора на дома.

— Трябва непременно да опитате от нашите праскови — рече нашият домакин. — Не са още съвсем узрели, но се надявам да ви харесат. Те са още хладни от утринната роса.