Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

ЛЪВ МЕЛИСИН: — Кривич и другите пиратски главатари като него.

Той изреди няколко имена на пиратски главатари и собственици на кораби, които, без да бяха от кройката на Кривич или покойния вече ди Буенафортуна, все пак шетаха по морето, като вършеха пакости главно на по-малките търговски и на рибарските кораби. Българите в стаята не пропуснаха да забележат, че апокриспарият не спомена между тях небезизвестния Ставрос Априн.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Продължи, Лъв Мелисин. Дали ще разбием какво?

ЛЪВ МЕЛИСИН: — Дали ще разбием отделните им армади, дали със съединени войски ще ги смажем откъм сушата и тъй нататък.

ДИМАН(с нескрит гняв): — Добре ли чух? Предлагаш ваши войски да шетат над българска земя? Ти слушаш ли се сам, Лъв Мелисин?

АДРИАН КАСТАМОНИТ(пийва отново от бокала): — Ако се спрем на този план, излишно е да казвам, че нашите войски ще бъдат под твое началство, протостраторе… стига да го желаеш, разумява се.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР(властно): — Точка! Да приемем, че сте изяснили мисията си. Ето моят отговор. Починете си под моя покрив, а сетне се върнете в Цариград. Предайте на вашите господари, че, казано без витийство, съм дълбоко разочарован от тях. На царете подобава да решават и действуват като царе, а не като дребни прониари 220, готови да се изтрепят за синора между нивите си.

АДРИАН КАСТАМОНИТ(възмутено): — Венценосни, ти обиждаш моите господари!… Ако имаш намерение да говориш с този език, то позволи ми да се оттегля тутакси.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР(свива рамене): — Говоря истината. А ако истината е така нетърпима за ушите ти, нямам нищо против да се оттеглиш в покоите, отредени за тебе, логотете. И ти ли ще го последваш, Лъв Мелисин?

ЛЪВ МЕЛИСИН(след бърз поглед с Адриан): — Искаме да те чуем до края, венценосни. Щом за тебе нашето предложение е като боричкане на прониари, навярно можеш да ни предложиш нещо по-добро.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Така е и наистина ще го направя. Веднага след вашето отпътуване ще изпратя в Цариград мой апокриспарий, който ще донесе на господарите ви моите предложения.

АДРИАН КАСТАМОНИТ(отново с пресъхнало гърло): — Не можем ли поне отчасти да ги чуем, венценосни? Защо смяташ предложението, донесено от нас, под достойнството на владетели и самодръжци?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Защото наистина е под достойнството ни, логотете. Ще си послужа с пример. Има, да речем, едно дърво, което ражда отровни плодове. Моите събратя по корона и скиптър предлагат да запретнем багрениците си, да оберем всички отровни плодове и да ги закопаем в земята. Това е разрешение за прониари или дори за бащинници, Адриан Кастамонит. Аз като цар и самодържец не съм съгласен да берем плодовете, а ще предложа нещо, което отговаря на короните и скиптърите ни — да изкореним самото дърво.

АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Как?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Това ще го научите от моя апокриспарий.

ЛЪВ МЕЛИСИН: — И все пак тайна ли е, венценосни? Твоят апокриспарий ще го предаде в подробности, вярно е, но не може ли главното, основното, да го знаем и ние с логотета?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не е никаква тайна. Мога още начаса да ви кажа в общи линии предложението си, както и името на апокриспария.

АДРИАН КАСТАМОНИТ: — Целите сме в слух, венценосни.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Апокриспарият ми се нарича Йоан Век.

Йоан Век, който досега само бе седял настрана и подвижните му очички бяха подскачали от човек на човек, сега се разтрепери така, че просто се отлепи от стола си, а тясната му и дълга две педи брада заописва причудливи фигури върху черното му копринено расо.

ПАТРИАРХ ЙОАН ВЕК: — Аз? Шегуваш ли се, господарю?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ти си отдавна мой, хм, гост, преподобни отче, и би трябвало да си научил, че шегите и хлевоустията не са между привичките ми. Впрочем и празните обещания също. И за да сме наясно с тебе, ще добавя, че ако Андроник и Михаил не приемат моите предложения, ти няма да си обвързан с никаква дума да се върнеш тук. Разбираш ли? За мен ти си патриарх Йоан Век, а не Регул.

ПАТРИАРХ ЙОАН ВЕК: — Прости ми, господарю, но аз не зная кой е този Регул…

ЛЪВ МЕЛИСИН: — И ние също. И ще се радваме да научим…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР(с убийствена ирония): — Много странно, че аз, един от онези българи, които вие в Цариград зовете варвари, трябва да обяснявам на вас, уж божем потомците на древните римляни, кой е техният национален герой Регул. Господи, как се объркаха времената… Та за какво беше думата? Ах, да. Марк Атилий Регул бил римски консул и в първата война срещу картагенците паднал в плен. Само срещу една честна дума картагенците го пуснали да се върне в Рим, за да уговори размяната на пленниците. В Рим Регул предал дума по дума предложенията им, ала после от свое име убедил съгражданите си да не ги приемат. След това, воден от дадената дума и въпреки молбите на жена си, децата и приятелите си, се върнал в Картаген, макар да знаел, че там го чакат смъртни мъки. Та, повтарям, от тебе не ще очаквам да бъдеш втори Регул, преподобни отче.