Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Съществува и още една възможност, Кривич. Възможност за спасението не само на хубавата Благовеста, а на всички нас. Условието е само едно — да си бил искрен, когато ми подаде ръка за сключване на мир.

— Сега е мой ред да кажа: иска ли питане…

— Тогава предай всичко в ръцете ми и нареди на людете си да ми се подчиняват като на свой капитан. Другото остави на мене.

— Не зная какво си намислил, Джанлука Спарвиеро, но ще река: имаш пак думата, и десницата ми.

… Ромейските галери застанаха от трите страни на вързаните кораби — настръхнали, заплашителни, стръвни, все едно диви котки, които се готвят за скок върху жертвата си. И точно тогава на мачтите на галерата и дромона издигнаха онзи пряпорец, от който се смръзваха пристанищата на всички морета — белия с червения кръст на Генуа. Веднага след това се появи и втори по-малък стяг; на езика на морските труженици той означаваше „Чакам пратеници за важен разговор“. От византийските галери не отговориха веднага. Спарвиеро безпогрешно разтълкува това кратко бездействие: капитаните на галерите си даваха сметка, че трябва да се подчинят на генуезката „покана“, а същевременно се бояха от някакъв капан…

Все пак измина не повече от едно обръщане на часовника, когато от трите бойни кораба спуснаха ладии и здрави гребци опънаха веслата. Приближиха, но пратениците не се качиха веднага на галерата, от която ги викаха. Известно време ладиите кръжаха наоколо — не беше трудно да се разбере, че продължаваха да изпитват известно недоверие. Не се знае колко щеше да продължи това, ако от едната ладия не се разнесе весел, приветлив глас:

— Я, ами че това бил Джанлука Спарвиеро!… Качвайте се смело, приятели. Щом капитан Спарвиеро е тук, няма от какво да се страхуваме… — После се провикна по посока на галерата: — Капитане!… Мигар си ме забравил, капитане?…

— Боже мой, Михаил Куцомит!… Е, това се казва среща!… — радостно отговори от галерата генуезецът. — Какво, капитане, още ли обичаш виното ледено студено? Е, тогава не идвай — къде ти лед на това пиратско корито.

Обратно на шеговитото отклоняване, ладиите забързаха към спуснатия трап 213и по него чевръсто се изкачиха пратениците. Оказа се, че само един от капитаните — Михаил Куцомит, с когото Спарвиеро бе пресушил не една кана вино в Пера — се бе престрашил да се отзове на поканата, другите двама бяха изпратили комитите си. Джанлука Спарвиеро ги покани в каютата на Кривич и тук им разказа историята, която междувременно си бе подготвил за тях. Предадена накратко, тя изглеждаше приблизително така:

Както може би са знаели (Михаил Куцомит го знаеше и го потвърди начаса), Спарвиеро, който имал стари сметки за уреждане с пирата Кривич, му подготвил хитър капан — уж търговски дромон, пък въоръжен с гръцки огън. Да, но Кривич го изненадал по свой начин — пресрещнал го не с един или два, а с пет кораба, четири галери и един линьо…

— Четири галери и един линьо! — възкликна един от комитите. — Богородице дево, а ние знаехме само за една галера и линьо!… Хубаво разузнаване е нашето, няма какво да се каже…

С точен удар на катапултата — продължи Спарвиеро — той успял да запали една от галерите („трябва да е тукашна направа — уточни, — не съм виждал такава“), пъргавото линьо се втурнало да събира удавниците от нея, а други две от галерите побягнали благоразумно. Ала в същото време Кривич с главния си кораб сполучил да извърши ловка маневра и да връхлети с тарана си в левия борд на дромона. Него обаче го очаквала изненада с вкус на стипца: предполагал, че има насреща си търговски дромон, докато опитните стрелци на Спарвиеро с два-три успешни общи изстрела очистили палубата на прословутата „Кротушка“. И тогава лично капитанът повел войскарите си в решителен напад. „Наистина беше решителен — подчерта той. — С пробойната в хълбока на дромона за нас вече съществуваше само една възможност за спасение: да завладеем «Кротушка» и да се приберем с нея. — И завърши скромно: — Така и направихме.“

— И сега? — попита нетърпеливо Михаил Куцомит. — Какво е положението сега, Джанлука Спарвиеро?

— Сега ли? — шумно се изсмя другият. — Сега водя на Генуезката комуна два дара, които не е и сънувала.

— Единият е тази пиратска галера, разбирам. Великолепна венецианска направа, наистина ще и се зарадват. А другият дар, приятелю?

— Елате, елате да видите с очите си. Това ще бъде удоволствие, заради което в Константинопол 214ще ме удавите във вино.