Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Катапултааа, огън!…

Мерачът дръпна лоста и рамото на катапултата се освободи, като запрати срещу галерата смъртоносния си товар.

— Su, da bravo!… Viva! 207 — разнесе се от всички краища на дромона, защото съвсем ясно се видя как гюллето прелетя и падна точно върху палубата на галерата.

Веднага обаче гласовете заглъхнаха. Защото според всички закони на воюването с гръцки огън галерата трябваше тозчас да пламне като празничен факел, пък то само проблесна малко огнец и веднага угасна. Какво може да се беше случило? Спарвиеро нямаше време да разсъждава — единствената мисъл, която мина през главата му, беше, че вероятно гюллето не се е пръснало както трябва. И той заповяда отново:

— Зареди повторно!… Огън!…

Този път гюллето падна точно до фокмачтата 208и пламъкът мигом обхвана самата нея и разпереното й ветрило.

— Viva! — проечаха поздравите, позаглъхнали за малко.

— Viva! — викаше с другите и Спарвиеро.

Но какво, за Бога, ставаше на тази проклета галера? С пламнало платно — същински огнен призрак, а не кораб — тя продължаваше пътя си точно към дромона. Каква ли налудничава мисъл бе обхванала пирата Кривич? Джанлука Спарвиеро пак не загуби време да търси отговор, а нареди на мерача си:

— Още едно гюлле!… И сега цели към задната част!…

Изстреляха го. То нема̀ особен успех — попадна приблизително там, където първото вдигна само малко пушилка. И не предизвика по-големи поражения от него. Но този път се случи нещо съвсем неочаквано. Докато летеше във въздуха, гюллето се размина с нещо, изстреляно от галерата, което тупна някъде около бака на дромона. Последва съвсем кратко време и от галерата излетя второ „нещо“, което също не изпусна целта си. Ала нито пробойни се отвориха, нито пламна гръцки огън. Какво ли, по дяволите, означаваше всичко това?

Откъм бака долетя глас, който отговори на въпросите му:

— Котвичка четирирожка, капитане!…

Подобен вик се разнесе и от кръмата. Той обаче беше вече излишен — от мястото си на горната площадка Спарвиеро видя как две въжета се проточиха между галерата с пламналото ветрило и дромона; проточиха се отначало огънати като змии, после се изпънаха. Трябва пиратите да бяха измислили някаква машина, която да ги тегли, защото сега и без платна двата кораба все по-бързо и по-бързо се сближаваха. Как ли би се изненадал капитанът, ако видеше, че на галерата нямаше никаква машина, а само Беро и още един великан като него въртяха двата рудана!…

— Сечете въжетата на четирирожките! — заповяда Спарвиеро.

— Невъзможно, капитане — отговори му някой откъм носа.

— Оплели са въжетата със стоманени нишки.

Най-сетне генуезецът разбра целия план на Кривич (или поне така си мислеше). Пиратите, смяташе Спарвиеро, готвеха абордаж 209. Те навярно имаха намерение да завладеят дромона и да се прехвърлят на него, като изоставят горящата си галера. Ако не сполучеха — поне да си отмъстят, като пренесат огъня и на дромона, та двата кораба да загинатзаедно.

— Всички на десния борд! — изкомандува той. — Пиратите ще опитат абордаж. Не бива да ги допуснем. Стрелците с прицел на месо. Канджите и веслата — готови за отблъсване на галерата. Бързо!

Събитията обаче не се развиха точно така, както той си бе представял. Последваха неща, които първо го учудиха, после — слисаха. И най-сетне го принудиха по друг начин да мисли за битката и сетнините й.

Започна се с това, че когато около едно поприще делеше двата кораба, от галерата с пламналото платно спуснаха ладия, но в нея се натовариха само пет души (бяха Беро, гигантът от другия рудан, Мирѐн, който бе изстрелял с балистата си двете котвички, и двама галоери) и бързо-бързо се отдалечиха на юг. Защо само пет? — питаше се Спарвиеро. — А останалите? Мигар човек като Кривич ще изостави хората си на произвола на съдбата?

Когато галерата приближи още малко, генуезецът откри защо при попаденията на гюллетата не лумваше гръцкият огън. От високата си площадка той ясно видя, че галерата бе основно преработена. На нея нямаше нито седалки за галоерите (едва сега той проумя, че не бе видял весла), нито пътеката между тях — вместо всичко това бе направена плоска палуба от борд до борд и върху нея бе насипан морски пясък. Грифоне на Генуа, как бе можал да не си го помисли, когато видя как гюллето се пръсна, ала не предизвика никакъв пожар? Не гръцки, а огън от пещите на ада да хвърлиш върху пясъка, не можеше да го запалиш. Къде ти беше умът, Спарвиеро?

Добре, но в такъв случай що за галера беше тази, която, макар и вече почти изцяло обхваната от пламъци, продължаваше да напредва към дромона, тласкана от ветреца в здравите й платна и водена от въжетата на котвичките? Галера ли беше изобщо или видение, както му се стори в началото?