Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Когато духовете се поуспокоиха, Кривич отново пое положението в ръцете си. Заповяда да погребат каталана там, на пясъка; трябва да не му е липсвало чувство за хумор, щом нареди да поставят кръст на гроба му и на него да напишат „Тук почива Добрата Сполука“… После попита за комита на нефа. Оказа се, че белокосият началник бе плавал без комит, или по-скоро — че бе изпълнявал и неговата длъжност. Имаше само кръмчия, но за него се виждаше, че няма качества да застане на командната площадка на една голяма катарга…

— Началник ще ви бъде ей този човек — Кривич изтика пред себе си Тихо. — Първо ще издърпаме всички заедно на ръце нефа с кръмата към сушата, за да не го залее някое вълнение. Пленниците — в трюма на каталанския дромон, там вече ги чакат десетина техни другари. Ще отплавате с дромона към Месемврия… Не, не към Месемврия, там нямат сили да спасят от потъване нефа. Ще поемете на север и ще се приберете във Варна. Пленниците — на кефалията. Той и севастът 203на Варна да определят онази казън, която са заслужили с престъпленията си; тъй или иначе са нападнали български кораб и са убили български корабник. За нефа ще съобщите на корабните войски — нека те се погрижат за спасяването му. Ще ви предам и тленните останки на вашия началник. Погребете го във Варна по християнски и с цялата почит, която този доблестен мъж заслужава. А за сигурността на Тихо ще се погрижите вие — не вярвам Драголюб да го затвори като пират, но знае ли човек… — Някои от освободените корабници на нефа се опитаха да му благодарят, но той ги спря с властен жест. — Аз съм само един презрян пират — каза и с ъгълчетата на очите си видя как лицето на Благовеста пламна в огън, — за хора като мене единствената благодарност е малко сапун на въжето, когато ни бесят. — После продължи пак с тона на опитния началник: — Без повече приказки! Всички на нефа. Само ти, Сръдане, вземи една ладия и отведи, хм, благородната ми и тъй признателна гостенка на „Кротушка“. Настани я в моята каюта и смушкай кока 204да й приготви нещо разхладително за пиене. Сигурно се нуждае от това.

Те потеглиха вкупом през дюната. Корабниците от нефа подкараха доскорошните си пленители, които се бяха готвили да ги разпродадат по робските пазари — „задължение“, което за нищо на света не биха отстъпили другиму.

Благовеста не знаеше каква точно ще бъде съдбата й, но нещо вътре в нея й подсказваше, че няма основание да се страхува — нито за живота, нито за честта си. Наистина отначало я смущаваше, че я бяха затворили в тази тясна каюта, стените на която бяха почти напълно покрити с накачени по тях морски карти — в нея се чувствуваше като пленница. Наистина готвачът на галерата й носеше тук храна и питие, понякога надникваше при нея Сръдан, човекът с огромния белег, разполовяващ лицето му, с когото донякъде се бяха сприятелили, докато плаваха в лодката от брега до кораба, но и той само разменяше няколко думи с нея и отново я оставяше затворена между четирите стени на каютата.

Затворена ли? Изведнъж на Благовеста й мина през ума, че нито веднъж не бе чула щракване на ключалката зад гърбовете на Сръдан или на кока. Хрумна и да провери. Полека натисна бравата и вратата без никакво затруднение се отвори. Какво значеше това? Можеше ли да смята, че не е затворница и че стига да иска, би имала възможност да излезе на палубата? Девойката отново реши да опита. Прекрачи навън и внимателно затвори вратата зад гърба си. Никой не й кресна, никой не я натика обратно в каютата, която, ако не бяха картите, би могла по строгост да се сравни с монашеска килия. Господи и света Богородице, ами че тя била свободна!…

Благовеста почака очите й да привикнат към ослепителния блясък на слънцето и на морската повърхност, после се огледа. Намираше се в задния, кръмовия край на онази пътека, която на всички кораби се проточваше по цялата им дължина до носа между двете редици на галоерите. Приблизително по средата на пътеката се бе изправил Сръдан и с висок, отчетлив глас управляваше ударите на веслата. „Раааз… двааа… Раааз… двааа…“

Комитът с нищо не издаде да я е забелязал и това отново подтикна любопитството й: действително ли беше свободна на палубата на тази пиратска галера или просто, улисани в работата си, никой не я бе зърнал, за да я върне в затвора й? Окуражена от първите си опити, девойката се престраши сама да се натика в очите на пазачите си. Пристъпи по пътеката и застана до Сръдан.