Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

„Не трябва да го оставим да съобщи за нас“ — рече Кривич.

Докато стрелците да си приготвят лъковете и стрелите, Влад измъкна верния си нож и го метна почти без да се цели. Секунда по-късно ножът застигна плувеца и се заби в тила му…

Хвърлиха канджите и бързо завладяха дромона на каталана. Неговите хора не само не оказаха никаква съпротива, докато ги връзваха, но и без заплахи и уговорки разказаха случилото се. Кривич веднага заяви, че ще отиде да помогне на хората от нефа и обяви, че ще вземе със себе си само доброволци. Всички до един от кораба му пожелаха да го последват; дори галоерите, свободни оими, се въоръжиха и наскачаха в лодките. Така на двата закачени един за друг кораба останаха само дузина пазачи, всички останали поеха към устието на Иракли.

Вече на сушата, те за по-малко от четвърт час стигнаха до тежко пострадалия и изоставен неф. А гласовете, които се носеха иззад дюната, им подсказаха какво става оттатък. Кривич обаче, воден от желание да не се пролива излишна кръв, заповяда да останат там в засада, а отиде сам — точно навреме, за да извика своето „Аз съм недоволен, ди Буенафортуна!“

… Междувременно с помощта на хората си баронът успя да измъкне затиснатия си в дънера меч. И макар уж да беше барон и рицар, той съвсем не прояви готовност да отговори на благородството с благородство — без предупреждение той улови отново меча си с две ръце и се хвърли срещу съдружника си. Сега обаче вече имаше насреща си въоръжен противник, а не безгрижно седнал човек.

Още първата схватка показа на Кривич с какъв съперник ще си има работа в двубоя. Каталанът несъмнено притежаваше страхотна, нечовешка сила, ала иначе бе твърде далеч от благородното изкуство на фехтовката, което в много страни по тогавашния свят бяха започнали да поставят наравно с изкуството на танца. Като разбра това, българинът нагласи тактиката си според противника — нападаше го, колкото да го дразни, ала през цялото време внимателно избягваше тежките му удари. И скоро се стигна до развръзката. Анхел ди Буенафортуна сметна ескиважите 202като бягство и стана още по-непредпазлив. Замахна с такава сила, че ако бе улучил противника си, навярно щеше да го раздели на две половини от главата до чатала. Ала Кривич се отмести само педя встрани и тежкото оръжие със свистене се заби в земята. Тогава даже не удари, а само подложи меча си и баронът, рицарят и пиратът ди Буенафортуна, залитнал напред, се надяна на него в средата на шията, на два пръста от горния край на бронята. Това беше и краят на Ангела на Добрата Сполука.

Кривич измъкна меча си и ди Буенафортуна не падна, а пльосна по очи на пясъка. Прибра оръжието си и отиде да подаде ръка на Благовеста, която, бледа и с безкраен ужас в очите, бе наблюдавала двубоя. Тя обаче отказа да приеме помощта му и се изправи сама.

— Е, какво — каза тя с погнуса, — вълците се сдавиха и по-силният завладя самката, така ли?

Той се изненада от неблагодарността й, но бързо се овладя.

— И защо не? Нали все пак аз съм само един презрян пират…

Може би щяха да си разменят и други остроти, ала събитията отклониха вниманието им. Отначало стъписани от смъртта на капитана си, пиратите на ди Буенафортуна постепенно се съвзеха. Един — Кривич разпозна гласа на Диего — извика:

— Убиха капитана ни!… Да отмъстим за него…

Разнесоха се и други гласове, които обаче не призоваваха непременно за отмъщение. Повечето се подканваха с изрази като „Сам е и е тъпкан със злато…“

Кривич извади отново меча си, а със свободната си ръка изтика девойката зад гърба си. И така заотстъпва заднишком към дюната. А онези — стотина или двеста срещу един — с мечове или бойни брадви в ръце закрачиха подир него; навярно лекотата, с която бе сразил капитана им, ги бе стъписала, защото никой не бързаше да затича срещу самотния воин. Пръв го направи Диего. То му се и полагаше — нали на дромона бе втори след каталана. Той застана пред въоръжената тълпа и издигна меча над главата си.

— Напред, момчета!… Златото и девойката са наши!…

И понечи да хукне напред. Но само понечи — откъм дюната излетя черен облак стрели, който покоси предната редица на нападателите. Първата жертва беше Диего…

Веднага след стрелите откъм дюната потече лавина в жълто и кафяво. И докато пиратите на каталана се чудеха какво да предприемат, пленените допреди малко корабници от нефа се съвзеха първи и с вик за мъст се хвърлиха с голи ръце откъм тила им. Само да беше останал безучастен, Кривич положително щеше да присъствува на клане до последния човек. Нему обаче не липсваше нито самообладание, нито опит на началник — независимо дали военен или пиратски. С рязка повеля спря хората си и корабниците от пощенския неф, после на заповедта му се подчиниха и пиратите на ди Буенафортуна и сложиха оръжието. Кривич заповяда да бъдат навързани — удоволствие, което току-що освободените пленници на нефа не оставиха другиму…