Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Защо Диего ще разпределя парите, капитан Кривич? Това по обичай е право и дълг на мене, капитана на кораба.

— Защото ти се прояви като нечестен човек, Анхел ди Буенафортуна — отчетливо отговори българинът. — Който е способен да измами съдружника си, още по-лесно ще измами своя екипаж.

— Как?! — не каза, а изрева каталанът. — Ти дръзваш да наречеш измамник мене, барон ди Буенафортуна?

— Да не би баронската си титла да си спечелил в земята на италийците? И да си, тъй да се каже, барон по италийски?

— Куче проклето! — напълно изпусна нервите си каталанът. — Лепваш ми име на мошеник?!? 199

Кривич полека се извърна към него.

— Мигар не си барон по италийски, ди Буенафортуна? Ами нарушения договор? А постъпките при Тана? Не са ли това действия на най-обикновен измамник? — Той видя, че каталанът посегна към меча си и го спря с длан, обърната срещу него. — Почакай, ще стигнем и до мечовете — каза. — Първо имаме да довършим сметките. Платих за вещите, за корабниците и галоерите. А това момиче зад тебе?

Досега той изобщо не бе проявил с нищо, че е забелязал Благовеста, която седеше така, както я бяха блъснали на пясъка, и с ужасени очи следеше разиграващата се пред погледа й сцена.

— Момичето е плячка като всичко друго — продължи Кривич. — И както всичко друго, две третини от него ми принадлежи. Ще изплатя на тебе и хората ти и другата третина и…

Не успя да завърши. Защото обезумелият от гняв ди Буенафортуна измъкна четири пръста широкия си меч и като го размаха с две ръце, се хвърли с див вик на уста в напад. Кривич едва смогна да отскочи и тежкото оръжие се стовари върху дънера точно там, където мъжът бе седял допреди миг.

— Видя ли, че твоето оръжие е барона̀тата 200? Не зная как другояче следва да се рече, когато някой напада невъоръжен човек…

Докато казваше това, Кривич също извади меча си. Но вместо да заеме бранна поза, той изведнъж прихна в смях:

— Какво виждам? Май ще излезе, че съществува справедливост…

Смехът и думите бяха, защото каталанът бе изпаднал в много особено положение — макар и почти разцепен на две, дънерът бе склещил оръжието му и ди Буенафортуна напразно се силеше да го освободи.

— Ето, паднал съм ти, защо не удряш? — кресна в лицето му каталанът. — Сигур и това е част от справедливостта, на която се кланяш.

— Аз не съм барон и затова не ми приляга да прережа врата на противник, който е загубил оръжието си. Но побързай, хм, бароне. В края на краищата може и да изчерпиш търпението ми.

Двамина отидоха да помогнат на началника си. Докато още се напъваше да измъкне заклещения си меч, ди Буенафортуна каза през рамо:

— Ще ми платиш, за всичко ще ми платиш. Сам сатаната те е пратил на пътя ми — нека той дойде да те спаси от гнева ми.

— Не сатаната, Ангеле на Добрата Сполука — спокойно го поправи другият. — Прати ме Нейно величество случайността.

… Кривич казваше истината — появяването му тук се дължеше на чиста случайност. След безплодно плаване (ще рече: в което не срещна генуезки кораб) нему се дощя да хвърли око на родната си Виза. Не да посети самата крепост, разбира се, там положително би се озовал в тъмницата, а само да й хвърли един поглед откъм морето. Стори го, а после заповяда курс към Свети Иван. Бяха нейде по средата между Виза и нос Емона, когато наблюдателят от височината на главната мачта извика:

„Човек в морето!…“

Извадиха го, но не беше човек, а труп, съсечен с жесток удар през средата. Почти всички го познаха — беше беловласият по вид и благороден по душа началник на пощенския неф.

„Убит е съвсем наскоро — произнесе се Тихо. — Дори не е изстинал напълно.“

И сякаш да отговори на неизречените им въпроси, наблюдателят се провикна отново от мачтата:

„Кораб в залива. Мога да се закълна, че е дромонът на нашия приятел Ангела на Добрата Сполука.“

Кривич се огледа. И тъй като бе отраснал по тези места, веднага се досети какво е станало.

„С пълни сили към катаргата — заповяда той. — Пленили са нефа, но тъй като дромонът гази много дълбоко за реката Иракли 201, сигурно са спрели тук, а са отвлекли нефа навътре. Напред! Трябва да разберем какво е станало.“

Когато наближиха, вероятно ги забелязаха и от дромона, понеже от него спуснаха лека еднодръвка и двамина загребаха към брега.

„Влад! — извика Кривич на кръмчията си. — Към ладията!“

С ловка маневра Влад застигна с „Кротушка“ ладията, връхлетя върху нея и я разцепи на две. Единият от гребците направи знак, че иска помощ и го извлякоха. Но другият продължи да плува към брега.