Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Ръкостискания, целувки, благопожелания, „Да пишеш“ и после… после проеча писклив рог, галоерите забиха веслата в морето и нефът плавно се откъсна от пристана.

Пътуването наистина заприлича на приятна неделна разходка. Плаваха само на весла — беше пълно затишие, та ветрилата на нефа висеха лениво отпуснати. Началникът на кораба уж се сърдеше на безветрието, но всъщност бе доволен. Е, той благородно похвали девойката като „морски вълк“, ала никак не знаеше как би й понесло едно по-осезателно вълнение — на нея и на товара й, в който положително имаше и много трошливи вещи. Те спряха в Галатос 192и в още няколко попътни по-малки пристанища и още рано следобед бяха в тихия залив на южната страна на Свети Атанас 193. Тук дуксът на Виза малко ги позабави (имаше някаква своя си разправия с Карвуна). Началникът на нефа прецени, че с малко повече усилия биха стигнали преди настъпването на нощта до Месемврия, но благоразумието му надделя, та останаха да пренощуват там. Затова пък още рано сутринта поеха пак на юг. В Козяк само хвърлиха снопче писма, а после, като заобиколиха облия нос, взеха посока пряко през залива към синеещата се в далечината Емона 194. О, колко скоро и колко тежко щеше да съжалява началникът, че с тази проста маневра се отдалечи от спасителната близост на брега!… Защото едва бяха по средата на широкия залив на Иракли, когато — сякаш изневиделица — към тях от открито море се устреми един действително добропловен (както бе прието да се казва в такива случаи) дромон. За принадлежността му началникът не се поколеба — черните кръстове на ветрилата му той бе виждал в Созопол, та знаеше, че дромонът е под заповедите на този твърде тъмен като минало и твърде опасен като настояще барон по име Анхел ди Буенафортуна. Не се поколеба и за намеренията му — макар на мачтата на нефа да се вееше червеният пряпорец с трите златни лъва, оживлението на дромона издаваше хищните му замисли. И тогава опитният корабник направи единственото, което му оставаше като възможност: заповяда остър поворот надясно, насочи се към брега и прикани галоерите си да гребат до края на силите си.

Бягството не им помогна. Не бяха дори презполовили разстоянието до пустия пясъчен бряг, когато каталанът ги застигна. Галоерите вдигнаха веслата — на общоприетия език на морето това означаваше, че нефът се предаваше, — ала дромонът изобщо не се съобрази с това, а връхлетя малко вляво от кръмата му, като направи борда на парчета. Без да губи време, Анхел ди Буенафортуна начело на водните си ратници се прехвърли на палубата на нефа. Началникът, напълно безоръжен, тръгна насреща му.

— Какво означават тези действия, капитане? — каза строго. — Този неф принадлежи на самодържеца на…

Това бяха последните думи, които началникът на нефа произнесе в живота си. Тъй както минаваше, ди Буенафортуна замахна хоризонтално с меча си. Ударът бе толкова силен, че почти разполови през кръста белокосия началник. Смръзнати от изненада и ужас (те бяха плавали години наред под заповедите на същия началник), воините и галоерите на нефа стояха като вкаменени. Когато се увери, че не се готвят да му окажат съпротива, каталанът нареди през рамо на хората си:

— Изхвърлете тази мърша на рибите!

Двама-трима уловиха останките на стария корабник и ги преметнаха през борда. А останалите пирати се втурнаха да разоръжават воините и да ровят в трюма.

И точно тогава Анхел ди Буенафортуна зърна Благовеста. Красотата й така го заслепи, че той премига бързо-бързо няколко пъти, все едно че е погледнал срещу слънцето. Най-после се съвзе, свали шлема си и с протегнат напред ляв крак го развя пред себе си с такъв замах, че панашът 195му докосна рубата на девойката; беше зашеметяващо изтънчен поклон, какъвто баронът навярно не бе правил от двора на крал Филип Хубавия… ако изобщо кракът му бе стъпвал някога в него.

— Най-прелестна от прелестните — задъхано рече каталанът, — позволи на барон Анхел ди Буенафортуна да падне на колене в нозете ти, за да ти каже, че от този миг в негово лице ти трябва да виждаш роб на волята си и слуга на неземната ти красота.

— Защо не посечеш и мене? — произнесе Благовеста с вкаменено лице. — Почтеният стар корабен началник 196беше точно толкова виновен за каквото и да било, колкото съм и аз.

Опитен в езика на царедворството, баронът съумя веднага да намери такъв отговор, на който биха завидели дори крал Артур и неговите приятели от Кръглата маса:

— Той ни разделяше, благородна девойко. А всеки, който дръзне да застане между тебе, дъще на слънцето, и барон ди Буенафортуна, няма право на място под небето.