Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Последните думи, бяха изречени така повелително, че споменатият Диего, плещест мъжага с червена кърпа, вързана на главата, се подчини, като избягваше погледа на началника си. Той взе свитъка, разгъна го и, сричайки, го прочете.

— Прав ли бях да съм недоволен, ди Буенафортуна? — поде отново Кривич. — Ами на̀ — почти няма споразумение, написано и подписано от нас, което ти да не си нарушил и да не продължаваш да нарушаваш. Няма да ти напомням Тана — тогава твоите хора достатъчно си изпатиха за своеволията ти. Но днес ти си престъпил всички други уговорки. Нападнал си български кораб. Хайде, хайде, не ме убеждавай, че не си го разбрал — червеното знаме с трите златни лъва още се вее на мачтата на нефа. После, все според писаното в договора, трябваше да разделиш плячката на три, да отделиш по една третина за „Кротушка“ и „Добродушко“ и само последната третина да разделяш между хората си. — Кривич усети как при последните му думи пиратите на каталана настръхнаха и побърза да ги успокои: — Стореното — сторено и раздаденото — раздадено. Но имам въпрос към вас, момчета. Какво смятате да правите с плячката си?

— Много просто — обади се един. — Ще я продадем, пък после… — Той изхихика нечестиво. — Е, капитан Кривич, ние не сме люде, които да не знаят какво да правят, когато са с пари в кесията…

Кривич седна на един дънер, кой знае кога изхвърлен тук от реката, и отново скръсти ръце на гърдите. И свъси нос.

— Струва ми се, че нещо издиша в сметката ти, момче. Тука са главно вещи от имуществото на новия дукс на Созопол. Мигар допущаш, че няма да си ги познае? И че като не се появи и нефът, той не ще съумее да събере две и две? А когато доложи в Търновград, че сте нападнали кораб, който плава в български води и с български пряпорец на мачтата, Светослав Тертер, който никак не е склонен да си поплюва, вярваш ли да се ограничи само да прочете една заупокойна молитва за нефа и за хората си? — Кривич не пропусна да забележи как тръпка на разколебаване премина по редиците на пиратите. И обратно — в групичката на навързаните пленници, стражи и галоери се долови нещичко, сякаш лъч на надежда премина по лицата им. — Добре де — продължи, — да приемем, че ще потопите нефа, а плячкосаните вещи ще скриете за продан някъде по-далеч от Созопол. Ами пленниците? Какво ще правите пленниците, докато успеете да ги отведете на някой пазар за роби? Я погледнете колко хора са — минава ли ви изобщо през ум, че ще успеете да ги укриете в Созопол, да ги храните и поите, докато дойде време да ги продадете?

— Честно казано, не бяхме помисляли за тези препятствия, капитан Кривич — отговори за всичките Диего. — Ти имаш повече опит от нас, пък познаваш по-добре и българите. Какъв съвет ще ни дадеш?

Кривич кимна доволно — беше довел пиратите на каталана точно там, където искаше. И след един престорен размисъл, рече тежко.

— Готов съм да ви помогна, момчета, тъй или иначе вие не сте виновни, че капитанът ви е е нарушител договора ни.

— Как, капитан Кривич? Как? Как? Как? — заваляха отвред питания.

— Ще откупя още сега цялата ви плячка по стойността, която приехте при подялбата. А грижата за по-нататък ще поема аз — знаете, че имам големи връзки по крайбрежието. Съгласни ли сте?

Бяха съгласни, разбира се, дори им се искаше ръка да му целунат. А той отново се обърна към комита.

— Кажи оценката, Диего! Поотделно за вещите и за пленниците.

Диего назова цените, другите ги потвърдиха.

— Много високо сте оценявали пленниците — помръдна рамото си Кривич. — Толкова можете да получите на робските пазари в Тир или Александрия, вярно, ала до там ще стигнете само ако поникнат крила на дромона ви. А в Трапезунд няма да вземете и половината. Но както и да е, няма да се пазарим. Диего, превърни цената в номизми.

Пиратът с червената кърпа на главата назова сумата — в този род сметки той очевидно бе безпогрешен. Едва сега българинът развърза възела на ръцете си, извади кесия и отброи от нея една чувствително голяма купчинка. Над двеста чифта очи следяха всяко негово движение с нескривана алчност.

— Парите ще дам на Диего, той ще ги разпредели между вас — каза Кривич. — Но искам всичко да получа така, както сте го намерили на борда на нефа. Дрехите и имуществото в раклите и балите, пленниците развързани и така нататък. Хайде!

Никой не оспори думите му — Кривич бе успял да наложи волята си над тази сбирщина, която иначе признаваше само езика на силата. Едва когато изсипваше златните монети в разтрепераните пръсти на комита Диего, зад него се чу един познат глас: