Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Има и продължение, момчето ми. Ако не те срещне, „Санта Кроче“ ще приближи насам. И усетят ли, че си на острова, ще стоварят войската си там.

— Рисковано…

— Не толкова. Защото ще имат помощ. Стигне ли се до напад върху Свети Иван, един тукашен негодник ще ги подкрепи с двеста пирати. И по предварителен сговор ще ударят така, че ти, както е думата, да се озовеш между два огъня.

— Анхел ди Буенафортуна?

— Не. Ставрос Априн с убийците, които наема напоследък.

Кривич не скри изненадата си.

— Този ромеец ме учудва — каза. — Ако ще звездите да свали от небето, няма да повярвам, че плаща луди пари да наема разбойници само за да ми отмъсти за раклите с камъни. Но каква може да е истинската му цел, просто не проумявам.

— Права ли съм била да те призова с жълтия прашец, Кременчо?

В отговор той стана от мястото си и отново я целуна.

— Само за това ако беше идването ти в Созопол, дойке, и преобразяването ти в гостилничарка, пак е било за превелика полза.

— А да знаеш как ми е мъчно за Виза, момчето ми — въздъхна дебелата жена. — Сега там въздухът ухае на наляти със захар грозда, на шира̀, на плодородие…

— Не съжалявай, щом ще спасиш човека, когото си закърмила с млякото си. Ами че аз те имам почти за майка!…

— Наистина ли вярваш, че ще се спасиш, Кременчо?

— Не само вярвам, а съм сигурен. Щом съм предупреден, в боя аз ще бъда по-силен от Спарвиеро и неговите четиристотин воини. За победата ще имаш голям дял и ти, дойке. И още отсега ти благодаря за това.

Като се върна на Свети Иван, Кривич свика на бранен съвет най-близките си помощници. Освен Влад, Беро, Сръдан Белязания и Тихо, тук беше също Добрил. Него Беро го бе въздигнал в главен кръмчия на „Добродушко“ и в няколкото набега по морето Добрил бе доказал, че е вещ не само с голямото кръмово весло, но изобщо с корабните дела.

След като им разказа за опасността, която ги грози, повечето от помощниците бяха на едно мнение: да излязат срещу „Санта Кроче“ с двата кораба, с ловко маневриране да го нападнат от двете страни и с едновременен двоен абордаж да надвият генуезците. Кривич обаче не се съгласи — при такава крупна морска битка неизбежно щяха да се дадат много излишни жертви („От нас, също и от генуезците — каза той. — А нали все пак те не са виновни, че Джанлука Спарвиеро поставя отмъщението си над всичко…“). Вместо това той предлагаше силите си да разделят на три. Срещу „Санта Кроче“ да излезе само той с „Кротушка“, като обаче вземе най-опитните корабници, най-силните галоери и най-решителните водни ратници. Беро с „Добродушко“ да остане в залива на Созопол с една-единствена задача: да следи за действията на Ставрос Априн и ако той с панфилите (пиратите разполагаха предимно с панфили и нефове) реши да нападне острова, да го удари откъм гърба още в морето между сушата и Свети Иван. Третата част Кривич щеше да остави на острова под началството на Тихо. Щяха да бъдат най-малобройната група, но съставена само от опитни бойци (по-късно, когато се разбра какво предстои, към тях доброволно се присъединиха и майсторите-зидари от Железна планина — не само защото не им даваше сърце враг да посегне на току-що построеното, но и през дългите месеци на съвместна работа бяха се сприятелили с мнозина от хората на Кривич). Те трябваше да действуват заедно с водните ратници на линьо „Добродушко“ и да пазят Свети Иван откъдето и да дойдеше опасността.

Както ставаше обикновено, това мнение се наложи. Но Кривич не пое веднага да търси „Санта Кроче“. Преди това той положи много грижи за подготовка. От „Кротушка“ той свали всичко излишно, до последния пирон. Прегледаха и изкърпиха, където трябва, ветрилата, а опитни гмуркачи почистиха подводната част на бордовете. „Искам такъв бърз и маневрен кораб — повтаряше Кривич, — все едно че го теглят тритони 138 138 Тритон — в случая: морско, божество, получовек и полуриба. и делфини.“ Най-после дойде определеният ден. Корабниците се наловиха на руданите 139 139 Рудан (ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил. и изтеглиха котвите. Сръдан даде знак и тръбачите надуха роговете 140 140 При потегляне на галерите знак за началното загребване се давал със свирене на специални рогове. . Неколцина се изкачиха с маймунска пъргавина по вантите 141 141 Ванти — въжетата, които поддържат мачтата. и откачиха ветрилата от реите. Лекият ветрец откъм поненте изду платната, петдесетте весла се забиха като едно в морската повърхност и корабът с черния лъв на мачтата бързо се отдалечи към открито море.