Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

… Стана така, че двата кораба се срещнаха още на следното утро. Приличаше на случайност, но не беше — всъщност Спарвиеро бе пошетал из обичайните „ловни полета“ на Кривич и сега, следвайки плана си, се бе отправил да се разправи с него (според собствения му израз) в леговището му. Разпознаха се отдалече — и на двете палуби имаше опитни корабници, които можеха да отличат особеностите на кораба отдавна преди да се види пряпорецът му, още по-малко — името. Разпознаха се, повтаряме, и се насочиха точно един срещу друг, сякаш с намерение да се сблъскат нос с нос и таран с таран. По-бързо от двата се движеше „Санта Кроче“, но това не беше поради качествата на кораба, а защото през нощта вятърът се бе извъртял и отначало със слаби пориви духна маистро, после, вече много по-силно, обърна трамонтана, а това облагодетелствуваше генуезеца.

Когато ги деляха само две поприща и вече се забелязваха подробностите, Кривич даде заповед по най-по̀казен начин да се готвят за абордаж. Едни приготвяха канджите, други захванаха да надяват ризниците, морските ратници застягаха лъковете и колчаните със стрели, на палубата лъснаха и мечове. А след още едно поприще последва гибелната грешка на „Санта Кроче“: не на Джанлука Спарвиеро, не и на корабниците му, а на воините в трюма, на които очевидно нервите не издържаха. Те не можаха да понесат да започнат битката така, натъпкани като говеда в долния кат на галерата, и с бранни подканяния един към друг изскочиха на палубата. При вида им Кривич много майсторски изигра изненада. От височината на командната си площадка той извика няколко резки повеления, които се чуха чак на генуезкия кораб. Влад, който бе чакал този момент, та си бе взел и помощник, не натисна, а направо легна с цялото си кокалесто тяло върху широкото кръмно весло. Други се заизкачваха на ръце по въжетата и дадоха подходящ ъгъл на реите. И в резултат „Кротушка“ толкова рязко зави на запад, че левият й борд загреба малко вода.

Така корабите се разминаха на петдесетина стъпки разстояние (по-късно някои галоери разправяха, че за едно-две загребвания веслата на двата кораба са се заплитали едни в други) и вместо очаквания сблъсък започна преследване. Сега обаче трамонтана духаше благоприятно и за по-бързата „Кротушка“, та преследването всъщност се диктуваше от Кривич. Ако го искаше, той би могъл дори да вземе такава преднина, че още преди залез слънце Спарвиеро да се откаже от гонитбата. Но Кривич не желаеше това. Той поддържаше разстояние колкото два хвърлея със стрела, а когато „Кротушка“ набереше преднина, по знак на Сръдан Белязания галоерите понамаляваха старанието, с което теглеха веслата, и предишното раздалечение се възстановяваше. Напразно комитът на „Санта Кроче“ и помощниците му щедро раздаваха удари с камшици наляво и надясно 142 142 На палубите на галерите е имало дървена пътека от кръмовата надстройка до носа. По нея са се движили напред и назад комитът и неговите (обикновено двама) помощници, които са подканяли гребците — най-често с удари на бичове. по гърбовете на галеоттите — те гребяха с всички сили, но не можеха да стопят разстоянието до пиратския кораб.

Пладне отмина, постепенно слънцето се наклони пред носовете на двете галери, а преследваните се движеха все по същия начин — достатъчно далече, за да бъдат извън обсега на генуезките стрели, но и достатъчно близо, за да не намалява стръвта на Спарвиеро. И тогава изведнъж се видя, че точно пред тях имаше земя; за генуезците това бе земя като всяка друга, но Кривич и хората му веднага разпознаха, че това е Медни рид над Атиа. На „Санта Кроче“ се разнесоха радостни възгласи, там явно мислеха, че сега, когато пред „Кротушка“ се възправяше сушата, тя нямаше да има накъде да бяга и подготвената кървава разправа щеше да настъпи. Наглед нещата щяха да се развият точно така, ако на борда на „Кротушка“ не бе последвала неочаквана маневра. Когато корабът беше само на поприще или поприще и половина от скалистия бряг, той рязко промени хода си, като зави точно на юг. Спарвиеро, който го подгони направо, се надяваше, че спечеленото разстояние ще бъде достатъчно, за да застигне пирата. Ала и този път се излъга — трамонтана издуваше до спукване големите ветрила на „Кротушка“, та тя пак набра предишната си преднина.

Така един зад друг двата кораба прекосиха някакъв (Спарвиеро не го намери на картата си) недълбок залив и пред тях се показа позната гледка — вдясно вдаденият в морето полуостров на прастарата Аполония 143 143 Аполония ( Понтика ) — античното име на Созопол. , а на три или четири поприща пред него — пиратското убежище Свети Иван. Джанлука Спарвиеро доволно потри ръце: наистина не успя да осъществи отмъщението си в открито море, но затова пък събитията явно отиваха към резервния план — Кривич щеше да потърси укритие в своето полуживелище-полукрепост, „Санта Кроче“ щеше да изсипе мощната си войска откъм морето, ромеецът Априн щеше да нападне откъм брега и тогава…