Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Ще я помним — кимна Кривич. Не личеше да се е загрижил особено. — А сега елате на градежа, приятели. Не, не да помагате — елате да погледате тези чудо-майстори от Железната планина. Златни ръце им дарил Бог, просто е радост на сърцето да следиш работата им.

Той стана пръв. Другите без особена охота го последваха. Последен се изправи кръмчията Влад.

В един тих и слънчев ден през началото на октомври откъм Созопол се видя струйка дим, която събуди всеобщо любопитство всред мъжете на остров Свети Иван. Необикновеното в нея беше цветът й — такъв оранжев дим комай никой досега не бе виждал. И докато хората заспориха дали цветът наподобява невен или минзухар, съвсем друго бе въздействието на тази гледка върху Кривич. Той се облече набързо, нареди да изтикат в морето една ладия и накара двамата, които седнаха при веслата, да гребат колкото се може по-бързо към града.

Когато слезе на сушата, Кривич последователно направи две неща: даде си вид на човек, който скита безцелно, сякаш не може да се реши в коя от четиридесетината пивници да се отбие за чаша вино, а същевременно така премина на зиг-заг по кривите улички на града и на няколко пъти дори се върна по стъпките си, докато се увери, че никой не вървеше по петите му. Извършил тези две предпазни действия, той не влезе, а просто се шмугна в една къща. Ако наистина го бяха следили, никой нямаше да сбърка — тук беше задната врата на странноприемницата „При Точилката“.

Той прекоси някакво тремче и влезе в самата сграда. Озова се в онова внушително по размери помещение, в което Спасуна Точилката държеше бъчвите с вино от различни краища на Българско, ако не и на света — някои от тях надминаваха два човешки ръста. Както и Кривич предполагаше, жената вече го чакаше на един стол до отсрещната стена. И като го видя, пълното й лице разцъфна в широка усмивка.

— Здравей, дойке — поздрави Кривич сърдечно и с уважение.

— Здравей, момчето ми. — Тя, разбира се, не стана да го посрещне; щеше да бъде голямо мъчение за дебелото й тяло. Но Кривич се приведе към нея и те се разцелуваха по двете бузи.

— Докъде върви строежът, Кременчо? — осведоми се жената.

— Грубата работа е готова. Сега едни измазват, други правят дървенията. Тъй или иначе, ако е рекъл Бог, ще се зимува на Свети Иван. Но ти не от интерес за градежа запали уговорения огън, нали, дойке?

— Иска ли питане? — Тя имаше дебел, мъжки глас, който по сила много малко отстъпваше на Тиховия. — Всъщност донякъде ти сам го рече, момчето ми: „ако е рекъл Бог“. Аз пък ще добавя: „Ако е рекъл Бог и твоят приятел Спарвиеро.“

— Аха — кимна с разбиране младият мъж. — Имаш вест от Константиновия град…

— И тя ми се стори така важна, че реших за пръв път да се възползувам от онзи прашец в жаравата. Блазко извърши останалото.

Той притегли едно столче и седна срещу нея.

— Слушам те.

— Онзи генуезки капитан, на когото ти подари живота, се оказа честен човек. Спарвиеро наистина си е преустроил кораба „Санта Кроче“ и преди два дни е излязъл да те търси в Понта. „Санта Кроче“ приличал досущ на предишния, само че сега в търбуха му вместо скъпи платове, драгоценности, подправки и редки вина от островите има четиристотин воини, с каквито някой би дръзнал да тръгне да завоюва цяло царство. Те са изненадата, приготвена за тебе, Кременчо.

— Всъщност изненадите станаха две — каза сериозно мъжът. — Че корабът продължава да прилича на търговски и че носи толкова войска. Хвала и чест на Маурицио ди Чекини, действително се показа благороден мъж. А ти сигурна ли си в сведенията си?

— Искаш ли да говориш лично с човека, когото пратих в Цариград, след като научи за подготовката на Спарвиеро?

— Не. Нека както досега никой не разбере, че се познаваме…

— … от първия вик, с който поздрави света — завърши тя вместо него. — Моят човек е успял дори да проникне в Пера и да работи в генуезката корабостроителница. Каквото казва, видял го е с очите си. А после е уморил три коня под себе си, за да ми съобщи навреме.

— Възнагради го, както подобава, дойке. — Тя потвърди мълчаливо. — А за плановете на Джанлука Спарвиеро?

— Напил е до безпаметство кръмчията му и ги е измъкнал от него. Спарвиеро е поел по правата линия от Цариград до Кафа, а ще се върне по другата — от Ликостомо към Цариград.

— Умно — призна Кривич. — Иска да преброди местата, където аз причаквам корабите със знака на грифона.