Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Имаха право да се чудят Кривич и най-близките му помощници: какъв ли трябва да е този Анхел ди Буенафортуна, че да бъде нетърпим дори в редиците на каталаните?!

Всичко в него намирисвало на измама, продължи разказа си Тихо. Името му вероятно било измислено. Намерил се човек в Созопол да разбира езика на иберийците, който превел, че името всъщност означавало Ангел на Добрата Сполука; абе не че не можело да се случи такова име, но то много повече подсказвало за прякор на човек, който е избрал меча и сполуката за своя пътеводна звезда.

После — баронската му титла. Той си държал на нея, готов бил да извади нож срещу всеки, който му я оспори, ала моряци, пътували до Галиполи и търгували с каталаните, разправяли, че самите кръвопускници на Беренгар де Рокафорте не били чували по техните далечни земи да има баронска фамилия с името Буѐнафорту̀на. Впрочем не знаели дори обикновен род с такива име, камо ли баронски.

И още — рицарското му звание. Анхел ди Буенафортуна разправял, че получил златните си шпори 133 133 Според обичая на епохата златните шпори били белег на присвоено рицарско звание. Получавали се от някой крал след извършване на особени подвизи — понякога проявено геройство в сражение, но най-често победа в двубой, турнир и пр. лично от крал Филип Хубавия 134 134 Филип ІV Хубавия — френски крал (1285–1314). , докато — обратно — злите езици твърдели, че в земята на франките имало подписана смъртна присъда за този „герой“ и че сам крал Филип бил определил голяма награда за главата му.

— На Созопол сякаш не достигаше другата поквара — глухо продума Влад, когато Тихо завърши, — та сега и този Анхел-Не-Знам-Какъв-Си…

— Нещо ми подсказва, че ще видим и патим от него… — присъедини се към недоволството му и Беро.

— Може би всичко да зависи и от нас — замислено проточи Кривич. — Дали ще направим така, че силата на каталанеца да ни служи, а не да бъде срещу нас. Ако не — да го сразим благодарение на собствената му сила.

— Какво искаш да кажеш? — стрелна го изпод вежди Тихо.

— Има такъв похват в двубоите с мечове. Силен, много силен противник срещу тебе, пък с малко сръчност можеш да направиш да стане жертва на собствената си сила.

— Питам за другото, Кривич. Как очакваш да сме един до друг с такъв човек, какъвто току-що ти го описах?

Дясното рамо помръдна неопределено.

— Мигар галеоттите, които наследихме от Маурицио ди Чекини, са по̀ стока? До един са с присъда за тежки провинения. Ала успяхме да ги привлечем на наша страна и досега поне аз не зная някой от тях да е измамил доверието ни. В края на краищата ако питаш генуезците, и ние не сме цвете за мирисане. — Кривич помълча малко. — Друга вест от Созопол, Тихо?

— То не е вест, а по-скоро неясно предчувствие. Помниш ли онзи грък, дето го обдарихме с камъни и водорасли?

— Как не, Ставрос Априн. — Кривич се засмя. От сърце — при него друга усмивка изобщо не съществуваше. — Да му се чудиш на ума, че си е присвоил не друго, а името на Априн. Ами че тъкмо Априн е бил онзи злополучен пълководец, когото преди четвърт век Ивайло така хубавичко е отупал в проходите на Веригава 135 135 През 1280 г. император Михаил VІІІ Палеолог изпратил една подир друга две силни армии срещу Ивайло под предводителството съответно на Мурин и Априн. И двете били унищожени до крак от войските на селския цар Ивайло. . От неговите пет хиляди души не е останал дори един-единствен човек, който да разкаже как са яли пердаха… Та какво за Ставрос Априн, Тихо?

— Около този човек витаят много тъмни и неясни неща, Кривич. Пират, който нито има кораб, нито плава с чужд, пък кесията му винаги издута до пръсване от перпери; разправят, хвалел се сам, че ако няма поне една литра 136 136 Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми (срв. номизма). злато отгоре си, се чувствувал като без пари… Откъде толкова злато в кесията на „сухия“ пират, Кривич? И да кажеш че го прахосва по комар или жени — не. Купува хора. Купува всякакъв възможен измет…

— Пък такъв — дал Бог в Созопол — вметна Влад.

— … държи негодниците на плата, пък не ги използува за нищо. Защо? А наши верни люде ми разправяха, че ден през ден при него пристигали разни тайнствени пратеници от юг…

— От Цариград? — прекъсна го този път Беро.

— Че откъде другаде ще идват пратеници при един ромеец? Пристигали те под плаща на нощта, шушукали си и също така по тъмно се измитали. Не му е чист косъмът на този човек, помнете ми думата.