— Ако вярно те разбирам, Созопол е твоята Ногаева къща, така ли?
— Точно така, вярно си ме разбрал. Разликата е само тази, че твоите пирати сами са избрали Созопол за свое свърталище, не съм ги натикал аз в него. Но ще добавя и друго, Драголюб. Вие с кастрофилакса погрешно си представяте намесата на тази хръсградска или друга първостепенна дружина. Тя просто няма да има работа в Созопол, дуксе. Още като вдигне пушилка някъде към Дъбилин 122 122 Дъбилин — Ямбол.
и твоите питомци ще се натоварят на корабите си и ще офейкат. А сгодни места за тях — колкото искаш: Агатопол на юг, Карвуна 123 123 Карвуна — град на мястото на Балчик (според други становища — на Каварна).
или Калиакра 124 124 Калиакра — крепост на едноименния нос.
на север, къде ли не. Така че трябва да се примирите именно Созопол да е Ногаевата къща на Българското царство.
— Не завиждам на онзи ханов избраник, който е бил натоварен да управлява къщата, в която е можело да се лети с кон… — комично се прекръсти Драголюб.
Светослав Тертер бавно разтвори тесните цепки на очите си.
— Може ли и аз да попитам нещо на свой ред, Драголюб?
— Заповядай, царство ти.
— Ти си повече от две години в Созопол, пък този град още от първия ден е бил същото сметище, миризмата на която те задушава. Защо идваш днес да искаш да те освободя от поста ти? Защо не дойде вчера? Преди година? Преди две години?
Ново разтъркване на челото с показалец.
— Може да ти се види невероятно, господарю, но истинската причина е, че в Созопол от известно време се подвизава един пират, когото можеш да помислиш за преоблечен благородник — така различен е той от цялата друга сган.
— Да не говориш за Кривич? — вдигна вежди царят.
— Аха! Славата на пирата е изпреварила идването на дукса…
— Да, чух за него. С какво е той по-непоносим от останалите?
— Всичко, каквото този човек върши, е всъщност една предварително скроена подигравка по отношение на царството.
— Не го оправдавам, но го разбирам. И честно ще призная, че ние — царството и аз самият — имаме вина за неговото поведение. Осъдихме го в нарушение на закона… Да, да, точно така. Осъдихме го за нещо, което не е било предварително обявено за престъпление. И когато той го е извършил, всъщност си е изпълнявал воинския дълг. Ние не само го осъдихме със задна дата, като го лишихме от звание и го поставихме извън закона, но кефалията на Варна дори си е позволил да го шибне с бич пред народа. Ако сме справедливи, трябва да си признаем, че ние имаме вина за деянията му.
— Кривич ни го връща тъпкано, господарю. Не прави кой знае какво повече от другите пирати, но го прави така, че всяка негова постъпка е като насиняване окото на царството.
Този път цар Тодор Светослав се засмя с глас. Смя се дълго, после каза задъхано:
— Благодаря ти, Драголюб. Ако искаш вярвай, но поне от година време не се бях смял така от сърце.
— Какво казах, което те разсмя, царство ти?
— Не какво, а как разказваш, приятелю. Царедворците, които се тълпят около мене, се надпреварват да се учат на витийство и на префърцунени изрази от Византия, пък ти — Кривич насинявал окото на царството!… Кому ще дойде на ум такава приказка?
— Това е най-малкото, което човек може да научи в твоята Ногаева къща… Пък иначе наистина Кривич прави всичко, за да ни подиграе.
— Например?
— Например това, че си е измислил пряпорец. И не какъв да е, а с лъв, само че черен, който е точно копие на средния лъв от твоя стяг, царство ти. Въвел е и униформа за людете си и те се кипрят ли кипрят с нея сред дрипльовците на Созопол. Същата униформа носи и той, пък на мястото на началническите си знаци е поставил не друго, а токи от женски колан. Пък какви имена е сложил на катаргите си само!…
— Катарги? Повече от един кораб ли има?
— Станаха два, царство ти. И дръзвам да кажа, че са най-добрите, които порят морето на България. Няма да се учудя, ако наскоро се превърнат в цяла армада. Тези двата е кръстил „Кротушка“ и „Добродушко“. Господи Саваоте 125 125 Саваот — едно от прозвищата на Бога в християнската религия.
, кой назовава кораб с такива имена?
— Какво значи „Кротушка“?
— Една малка сладководна рибка. От името й се разбира и нравът й. А за началник на „Добродушко“ пиратът избра един от най-преданите си помощници. На шега го наричат „дребосък“, пък той е голям като камбанария. И умението му на корабник, както и храбростта му, отговарят на неговия ръст, ако не и нещо отгоре. Така Кривич с „Кротушка“ и „Добродушко“ се превърна в бич за Понта и особено за генуезците. Чувам, че така и му казвали: „Бичът на Генуа“. В Созопол се говори, че когато генуезките капитани сънували черен лъв, после ходели да им леят олово против страх.
Читать дальше