Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Ясно ли ти е, приятелю — завърши катепанът. — Сега в Търнов никак не им е до бъркотиите в твоя Созопол. Даже ако помислиш безпристрастно, царят има полза от твоите пирати — те отвличат вниманието на Генуа и дори ако не я залисват дотолкова, че да забрави проклетия си (прости ме, Боже!), чернокапец Анджело, поне разпилява вниманието си.

— Това разбирам — рече Драголюб, — но в края на краищата и аз съм човек и възможностите ми на човешко същество не са безкрайни.

— Съветвам те да не се позоваваш на това в престолния град, Драголюб. Там поне петдесет души с Тодор Светослав начело веднага ще ти отвърнат, че огънят под техните задници съвсем не е по-слаб от твоя във вмирисания ти Созопол. И оплакванията ти ще станат направо смешни.

— Въпреки това ще опитам, болярино — не се предаде дуксът, макар че, разколебан, често-често се почесваше по плешивия лоб.

— Нека бъде твоето — каза катепанът. — И все пак ще ти дам един съвет. Говори за — как го рече? — възможностите ти на човешко същество по такъв начин, че да не изглеждат като бягство пред лицето на врага. Знаеш, в такива случаи царят не си поплюва…

Съветът беше добър и Драголюб многократно го премисляше от всички страни, докато в следващите дни кочията му го отнасяше към Търновград. Не се бе отказал от желанието си да каже „сбогом“ на мнимата си власт в Созопол и да потърси край Дръстър спокойствие за останалите дни от живота си, ала не бе останал безучастен и към пълния с тревога за царството разказ на катепана.

В престолнината той пристигна привечер и се настани в една позната му странноприемница на две крачки от църквата „Свети Димитър“ — скъпа, но обзаведена като за „от деспот 117 117 Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице — близък роднина на царя или заслужил болярин — и едва след неговата смърт преминавала на друг. нагоре“ и с превъзходна кухня; все качества, към които Драголюб не беше безразличен. След един укрепителен сън на праведник на сутринта той изкачи стръмния път до Малката порта на Царевец и отиде да заяви присъствието си в службите на логотета и протоасикрита 118 118 Протоасикрит — началник на царската или императорската канцелария. . Тъй като и на двете места му казаха, че не би трябвало да се надява на много скорошен прием, Драголюб посвети времето си до пладне да поскита по купците в Царевец и Трапезица, българските, но също и дубровнишките и венецианските — дъщеря му бе дала толкова дълъг списък с поръчки… За обед обаче той се върна в странноприемницата — дуксът ценеше вкусните гозби и подбраното вино и нямаше никакво намерение да се откаже от тях.

Нямаше намерение, ала днес ги опита, ами в този ден — според собствения му израз — било писано изобщо да не смаже езика си. Защото пред странноприемницата го чакаше един алагатор с трима воини в пищните одежди на царската свита, който, потропвайки от нетърпение, му каза, че начаса трябва да го последва в Царевец и при това не при логотета, а „на много, много по-високо място“. Този алагатор, който по самочувствие би забил в земята и сам протостратора 119 119 Протостратор — висш военачалник, но все пак след царя, който, като самодържец, бил главнокомандуващ. , едва склони да му даде няколко минути, за да се преоблече в по-представителни дрехи. Докато надяваше рубата си (а бе не беше лоша, ама си личеше, че е видяла и по-добри дни), Драголюб хиляда пъти се прокле, че не си бе ушил нова и да я украси със самурените кожички от Кривич. Ала, дявол да го вземе, кой да ти предполага, че събитията ще вземат такъв неочакван обрат… Половин-един час по-късно го въведоха не къде да е, а лично при царя. И още в първия момент Драголюб преглътна всичките си себехулства и клетви в странноприемницата (по-късно щеше да разправя, че това било целият му обяд в този ден). Защото Светослав го прие в катадневна дреха и не в зала с позлата, мрамор и брокати 120 120 Брокат — плътен копринен плат с втъкани златни и сребърни нишки. , а в работната си стая до маса, отрупана с книги, писма, свитъци и карти. Как ли щеше да се чувствува тук дуксът на Созопол в руба на източен велможа и със самурените кожички?

Започна с обичайните за случая пищни встъпления, но Светослав набързо го прекъсна — знаел ги наизуст до края, каза, нека да пристъпели направо към работата. Той настани дукса в удобен стол до прозореца и сам седна в свойска поза срещу него.

— Е, що, Драголюб? — поде. — Идваш да ми се оплакваш от Созопол, нали?