Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

В гостилницата нямаше нарочен човек за подобен род обстановки, та Блазко помисли, изглежда, че е негова длъжност да освободи прикования към стената размирник. Дори понечи да помръдне нататък, ала един бърз повелителен поглед на Спасуна го накара отново да заеме привичното си място. Измина още поне минута в пълно бездействие — навярно тези, които заслужаваха да бъдат наречени сметта на четири морета, се бояха да не долети и втори нож за онзи, който ще помогне на злополучния кръвопускач. После обаче се намери един да се надигне от стола си. Той отиде до „тропосания“ Радйн, взе едно столче (не беше от високите, та не можеше да стигне до ножа), качи се и не без усилие изтръгна ножа от дървената стена. Радѝн Хубавеца разтърка ръката си — беше отмаляла.

— Ела да пийнем по чаша — простичко го покани освободителят му на онзи невероятен език, на който се говореше по пристанищата на Понта. Радѝн кимна; искаше да бъде само потвърждение и съгласие, но в жеста му се прокрадна и благодарност.

Отидоха до масата, където до преди малко бе седял непознатият. Там имаше още двамина, но той с късо помахване на пръстите ги напъди. Навярно имаше голямо влияние върху тях, защото те безропотно взеха стаканите си и се преместиха на масата, освободена преди малко от Кривич и другите. А вместо тях дотича един от младите прислужници на Спасуна.

— Кана, вино! — каза освободителят на злополучния побойник. — Чакай, не бързай. Предай на Точилката, че виното е за Ставрос Априн. Запомни ли? Априн. Речи й още, че Ставрос Априн иска вино, но не какво да е, а от хиоското 57 57 Хиос — остров на Егейско море. . Знам, че има. Знам още, че иска за него три пъти повече отколкото за анхиалското 58 58 Анхиало — Поморие. или копсиското 59 59 Копсис — град и крепост край дн. Карлово. , но Ставрос Априн е насреща за плащането, тъй й кажи?

Видяха как момчето изтича назад, размени няколко полугласни думи със стопанката, на които тя отговори с ням жест на потвърждение. Не след много същото момче се появи с кана вино и два чисти стакана. Наля и над масата плувна ухание на южно слънце.

Двамата мъже чукнаха стакани и отпиха по няколко глътки.

— Питие за богове! — похвали го Радѝн Хубавеца.

— И за Ставрос Априн — нескромно добави другият. — Вече научи името ми, нали?

— Ромеец?

— Ромеец.

— Защо ми се струва, че съм чувал името ти?

— Навярно си чувал не моето, а на дядо ми. Пак Априн. — И се похвали: — Може би най-славният пълководец на Византия след Велизарий 60 60 Велизарий — най-великият пълководец на Византия (490–565 г.). Посветил се от млад на военното поприще, още на 23 години станал началник на важната гранична крепост Дара, а на 25 — магистър на армията. Прочул се в победоносни войни в Армения, Северна Африка, Италия и Персия, както и в потушаването на голямото въстание Ника. .

— Благодаря ти, че ми помогна — простичко каза Радѝн. — Не че щях да стърча там до второто пришествие 61 61 Второ пришествие — в християнската религия така се нарича предреченото второ идване на Исус Христос на земята. , но щях да стана за смях. И сетне щеше да се наложи да пролея река кръв, докато накарам веселяците да си преглътнат смеха и подигравките.

Ромеецът прие благодарността само с кимване на глава.

— Ти си Радѝн, нали? Чувал съм добри думи за тебе. Казват: когато си въртял меча, все едно желязна стена се образувала около тебе. Да пием за срещата ни, Радѝне.

Пиха. После Ставрос отново напълни стаканите.

— Сигур са ме похвалили повечко, отколкото заслужавам — невесело, но прямо каза българинът. — Трябва да не е чак желязна тази стена, която мечът ми образува около мене, щом преди години един твой сънародник успя така да ме халоса с боздугана си през нея право в лицето. — Той вдигна чашата, но не пи, само с наслада вдъхна от аромата на питието. — В моя защита ще добавя, че тогава бях още доста млад, не ми стигаше опит.

— От кой кораб си?

— Засега от никой. Бях комит на Александър Бурята… — (при споменаването на това име ромеецът свирна многозначително с уста) — … но ни спипаха галерите на цар Светослав.

— Кремен?

— Не. Кремен го нямаше вече, бяха му духнали под опашката. Водеше ги неговият заместник Смед, син на Драгия. Потопиха ни, шиурмите, нали са заковани за палубата, отидоха на дъното заедно с дромона, пък другите, които останаха на повърхността, българите на Смед изтрепаха като бесни кучета. Александър загина току до мене със стрела в главата. Може и да се лъжа, но аз невям съм единственият от кораба, който успя да се спаси. — Лицето на Радѝн се изкриви; при тази дупка в бузата му това вероятно трябва да беше усмивка. — Благодарение на свети Никола 62 62 Според поверието свети Никола е покровител на моряците, рибарите и изобщо на хората, свързани с морето. спасих и имането си. И сега съм тук в очакване на по-добри дни.