Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Да пием за щастливото ти избавление. И за възхвала на свети Никола. — Ромеецът направи знак с ръка и младият прислужник отново дотича с кана от същото вино. — Пък иначе ще река така: може да е по-добре, дето сега-засега си без кораб.

Радѝн го погледна втренчено — всъщност за пръв път, откакто бяха заседнали на приказка и хиоско вино. Ставрос Априн, както вече знаем, беше среден на ръст, с яко телосложение. За разлика от другите посетители в „При Точилката“, обрулените лица на които издаваха връзката им с морето, той беше светъл, с широко, почти квадратно лице, украсено от мъжествена бръчка между веждите, остър поглед на воин и гъсти, добре поддържани мустаци над уста с месести устни. Може би щеше да му приляга да бъде наречен хубав, ако не беше прекалено тясното му чело и един непредаваем с думи израз на смес от лукавство и жестокост в тъмните зеници и в гънките на устните. Сега Априн пресрещна погледа на българина и издържа, не отклони своя.

— Може би не трябваше да казваш последните думи, Ставрос Априн — изсумтя Хубавеца. — За един корабник не може да се рече нищо по-лошо от това, че е добре, дето е загубил кораба си.

— И защо, ако смея да попитам? Ти си бил на дромона на прочутия пират Александър не за да служиш на кораба, а корабът да служи на тебе. Пълната кесия, която си спасил, е доказателство, нали? Защото, за хора като тебе и мене богът, на който се кланяме, не е някакъв си кораб, а Сполуката.

Радѝн продължаваше да го гледа, без да мига. Личеше, че напряга ум над нещо, но без особен успех. Следващите му думи го потвърдиха:

— Усещам, че казваш нещо голямо и важно, пък нямам сили да го проумея. Не можеш ли да говориш по-разбираемо, Ставрос Априн?

Ромеецът вдигна чаша. Не отпи много, но я задържа дълго до устните си — използуваше времето, за да изучава изражението на Хубавеца. То, изглежда, го задоволи, защото отговори вече по-ясно:

— Много плячка очаква умните и смели мъже не само в морето, но и на сушата.

— Какво по-точно ми предлагаш?

— Да преминеш на служба при мене. Комит си бил на Александър Бурята, комит да станеш на Ставрос Априн… нищо, че той няма кораб под краката си.

— С какъв дял?

— Какъв беше дялът ти при Александър?

— Всичко се делеше на тридесет. Осем дяла бяха за Бурята, пет за мене, а останалите за другите, всекиму според длъжността.

— Предлагам ти същите условия.

— И какво ще се иска от мене?

— Вече го казах: същото, както при Бурята. Ще бъдеш мой комит, макар и на сушата и без галоери за налагане с бич по гърбовете. А когато потрябва, да потвърждаваш и славата си на най-бърз меч по пристанищата на Понта.

— И смяташ, че ще се печели добре? Поне толкова, колкото ако три пъти спипаш кораб с богат товар?

— Корабите с богатите товари от миналото ще ти се виждат като скромните подаяния в дискоса на попа след неделна литургия.

Радѝн Хубавеца отново напрегна ум в размисъл.

— Докато чакахме птичето на щастието да кацне на нашето рамо, Александър, царство му небесно, ни хранеше и поеше, пък и ни даваше скромна плата — где за дрехи, где за вино, где за някой весел час с жените от пристанищата… — подхвърли той многозначително.

— Ще го имаш и при мене. И като ми кажеш каква беше платата между две кацания на птичето, лично аз ще ти плащам двойно.

— Искам да обещаеш още само едно нещо, Ставрос Априн, и начаса ще получиш десницата ми за подпечатване на договора. Когато одеве висех като чучело там, на стената, аз се заклех пред себе си да не оставя без отмъщение онова, което патоците от проклетата „Кротушка“ ми сториха. Дай дума, че службата ми при тебе няма да отива напреки на клетвата ми за мъст и можеш да ме броиш за твой комит.

— Така те харесвам, Радѝне. Не са по вкуса ми онези мъже, които хрисимо и по християнски милозливо прощават на нанесената им обида. Ето ръката ми, приятелю. Не само, че няма да преча на клетвата ти, но и ще ти помагам с всичко, каквото имам — власт, хора, сила, собствената ми десница.

Радин се протегна през масата и разтърси ръката му.

— Брой, че от този момент сме двама в добро и в лошо — каза.

Договорът между хиените бе сключен.

Едва напуснаха Пиргос 63 63 Пиргос — малко селище на мястото на дн. Бургас. и Благовеста вече започна да повтаря:

— Вижда ли се Созопол? Наближаваме ли? Кога ще пристигнем?

Началникът на пощенския неф, стар и опитен моряк, в отговор се усмихваше дружелюбно: