Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Ти не се бъркай в мъжкия разговор, мършо такава — каза. — По-добре внимавай, като вървиш по улицата, дръгливото ти тяло да не се разпадне и разни крайници и ребра да се разхвърчат наоколо. — Той се изкиска зло. И добави: — За радост на кучетата… — Сетне сякаш го отписа от съзнанието си и се обърна пак към Беро: — Чувате ли бе, жълтопери патета? Ще поднесете ли тозчас дарове на Радѝн, или да ви накълцам за кюфтета на кака ви Спасуна?

— Виж какво, драги — заговори Беро, докато започна бавно да се изправя. — Не се опитвай…

Никога не се разбра, какво е искал да каже. Защото Кривич затисна ръката му — беше заповед. Беро я разбра и си седна отново.

Навярно неприятния разговор щеше да поеме сам Кривич, но не се стигна до него. Защото точно в същия момент скандалджията се отлепи от пода и се понесе назад към мястото си. Едва сега видяха, че неусетно бе приближил горилоподобният Блазко и се бе погрижил по свой начин да въдвори ред.

Тримата от „Кротушка“ проследиха пътя на Блазко и Радѝн през гостилницата, после извърнаха въпросителни погледи към сътрапезника си.

— Радѝн Хубавеца — каза им той в отговор. — Не съм го виждал с очите си да побойничества, но има славата на един от най-личните кръвопускачи на Созопол. От онези, дето първо те ръгват с ножа, а после питат кой си.

Той се надигна от стола и захвана да рови по джобовете си.

— Остави, ще платя аз — каза му Кривич. — Но защо така изведнъж реши да станеш?

— Защото съм пиян, човече. Но не чак толкова пиян, че да имам желание да бъда тука, когато Хубавеца дойде отново да продължи свадата. А че той ще дойде — няма съмнение. Казват, че в такива случаи Радѝн не оставя работата по средата. Да, Радѝн ще дойде и този път ще заговори направо с мечицата, не с кривата си уста. — И той си тръгна, олюлявайки се, но не забрави да каже едно: — Пък иначе благодаря за почерпката…

Кривич се върна към недовършената си яребица, но му хрумна нещо и остави късчето в паницата.

— Странни прякори измислят в този град — каза. — На̀, стопанката не се събира върху един стол, пък са я нарекли Точилката. Побойникът Радѝн има дупка в бузата си, цял дромон 56 56 Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди. да се вмести в нея, пък за созополци е Хубавеца. Питам се какви ли имена ще лепнат и на нас?

— Тъй както си знаем — изхихика кокалестият Влад, — навярно ще бъдем Кротушковци. Друго май не ни подхожда.

Те се върнаха към яденето си, но отново не им провървя. Защото на отсрещния край на заведението се разнесе такъв глас, който надви всички други шумове и привлече всеобщото внимание към себе си. Погледнаха нататък и тримата. Там Радѝн Хубавеца бе станал пак на крака, тъкмо измъкваше меча си и викаше така, че стаканите и паниците, наредени на лавиците зад тезгяха, трепереха с весел звън:

— Кой ще спре мене, Радѝн? — заканваше се с пиянска настойчивост онзи. — Ей сега ще видите как се колят жълтопери патета…

И сякаш да даде сам на себе си кураж, размаха меча над главата си.

Онова, което последва, не отне и пълни две секунди. Влад скочи прав и наглед без да се прицелва, захвърли нож. Оръжието прелетя със свистене през гостилницата и след миг прикова вдигнатата над главата, ръка на побойника в дъсчената стена зад него. Изтрезнял изведнъж, Радѝн слисано гледаше ръката си, която само допреди малко бе размахвала войнствено меча. Натам отправиха погледи и всички в залата. И смаяно видяха, че ножът бе пронизал само широкия ръкав на скандалджията, без изобщо да засегне ръката му, която още стискаше дръжката на меча.

Тримата от „Кротушка“ се надигнаха. Кривич изсипа няколко монети на масата и те се отправиха към вратата.

Като излязоха навън, Кривич вдиша и издиша няколко пъти от чистия морски въздух на Созопол. А когато тръгнаха към кораба си, каза само:

— Вижда се, тук няма да скучаем…

След излизането на тримата може би цяла минута никой в „При Точилката“ не помръдна. Тези хора тук, видели какво ли не в живота си и газили до колене в злато, в кръв и в кал, сега се държаха така, сякаш неочаквано бяха станали свидетели на библейско чудо — всеки залепнал за мястото си, мнозина притаили дъх, други опулени, трети зяпнали като фурна. И имаше само едно комично нещо в цялата картина — закования за стената Радѝн. Да си с меч в ръка (вижте ме кой съм!), пък ръката ти да е закачена — все едно тропосана — високо над главата ти, тази гледка наистина беше като за смях. Беше, но никой не се смееше: тъй или иначе околните си даваха сметка, че тази ръка с име на смъртоносна все ще се освободи…