Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Кривич, син на…? — попита.

— Няма „син на“ — прозвуча сухият отговор. — Кривич и точка. — Гостът посочи рамото си. — Криво рамо и Кривич, друго няма.

Драголюб се облегна в стола си. Той беше възнисък и твърде пълен мъж в неопределената възраст между четиридесет и петдесет години, напълно плешив и с червени бузи, които издаваха склонността му към обилните гозби и хубавото вино. Но зад тази, общо взето, неблагодарна външност се криеха превъзходен ум и тънка наблюдателност. Сега Драголюб бе призовал на помощ именно наблюдателността си — толкова съсредоточено, че очите му бяха заприличали на тънки цепки.

— Защо ми се струва, че те познавам, Кривич и точка? — каза бавно и замислено.

— Сигурно грешиш, дуксе — отвърна другият. — За пръв път идвам по тези места. — Той се засмя сдържано. — И онова, което видях, докато идвах насам, ме кара да мисля, че не съм загубил много…

Драголюб въздъхна и безпомощно разпери ръце.

— Господарят благоволи да ме изпрати тук веднага след Скафида 50 50 Скафида — Факийската река. . 51 51 Думата е за сражението при реката Скафида в 1304 година, когато Светослав Тертер нанесъл пълно поражение на византийците. Благодарение на тази победа българите са си отвоювали обратно загубеното преди това южно крайбрежие — от Месемврия (Несебър) до Агатопол (Ахтопол) включително. Питам се с какво ли заслужих пред царство му тази тежка участ…

— Да си управител на град и при това важно пристанище като че ли не е най-тежката възможна участ…

— Но не и на Созопол, Кривич и точка, не и на Созопол. Ти сам го каза преди малко. Тук е за окайване… — Драголюб повторно разпери ръце — явно негов привичен жест. — Може и да не повярваш, но когато дойдох в Созопол, аз бях съвсем малко по-закръглен от този приятел тук. — Той посочи с поглед Влад. — Но нравът ми е такъв: ядосам ли се за нещо, трябва непременно да си насипя една паница гозба и да я изям, в противен случай нервите ми стават на парчета. И за тези две години толкова начесто трябваше да си лекувам нервите, че ето на какво заприличах. — Устните му едва забележимо се подръпнаха. — Подир малко, когато си излезете, също ли ще трябва да ми изпържат четири-пет яйца?

Кривич се засмя. Лицето му лесно сменяше изражението си, но усмивката му положително беше само една — слънчева.

— Зависи как ще приемеш новината, която дойдох да ти съобщя, дуксе. Решил съм да открия търговска къща в Созопол…

— Какво? Какво? — изумено попита Драголюб.

— Търговска къща. Или фактория 52 52 Фактория — търговско представителство; търговско поселище в отдалечен район; търговски пункт. , както искаш го наречи. И се явявам според закона да ти платя да̀ждието. — Кривич кимна на помощника си. Беро прекрачи и остави на масата пред дукса добре натъпкана кожена кесия. — Плащам в номизми 53 53 Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.). . Тука вървят, нали?

Очите на Драголюб бяха станали кръгли като палачинки и сякаш се готвеха да изскочат от орбитите.

— Няма да се ядат яйца — каза, като се посъвзе от смайването си. — Ще бъда зает. Защото ще бъда на погребение. На собственото си. Сърцето ми няма да издържи на толкова изненади… Знаеш ли ти, човече и точка, че за изминалите две години ти си първият, който внася да̀ждието по този закон? И че тук всеки си прави, каквото си иска, без да дава сметка някому? — Той помисли малко, сетне попита предпазливо: — Що за търговска къща ще откриваш?

— Ще търгувам с генуезки стоки.

— Само с генуезки?

— Е, може сегиз-тогиз и нещо ромейско, но генуезките ще бъдат основното.

Дуксът разтри с показалец челото си. По-късно Кривич щеше да разбере, че това той прави винаги, когато мисли съсредоточено.

— Точно ли са парите в кесията? — попита по едно време.

Всички в стаята усетиха, как Кривич се наежи. То беше непредаваемо с думи едва забележимо движение, но приличаше на напрягането на хищник, който се готви за скок върху жертвата си.

— Не съм ти дал никакъв повод да се съмняваш в честността ми, дуксе Драголюб — каза той с променен глас.

За трети път днес Драголюб разпери ръце.

— Погрешно ме разбра, човече — отговори. — Досега съм нямал случай да получа от името на царя да̀ждието, което се полага за отваряне на търговска къща. Разбираш ли, нито един случай за двете години. И отдавна, забравих колко бе определено според закона…

Беро и Влад не се удържаха и прихнаха в смях. Това бяха първите звуци, които издаваха, откакто слязоха на Созополския бряг…