Свети Атанас — нос при гр. Бяла, Варненска област, днес със същото име.
Емона — нос и значително селище на мястото на едноименното село в Бургаска област и нос Емине.
Панаш — снопчето пера, обикновено разноцветни, прикрепено върху шлемовете на някои видове рицарски доспехи от епохата (фр.).
Началник на кораб(ст.тер.) — командир на кораб, капитан.
„Любовта побеждава всичко“ (лат.).
Лот — прост уред (обикновено оловна тежест с връв) за измерване на морската дълбочина.
На италиански думата „барон“ означава титлата барон, но се употребява още за измамник, хитрец, мошеник.
На италиански бароната (baronata) означава мошеничество.
Рекичката, която впрочем дава името и на целия залив, съществува и днес със същото име — р. Иракли. Сега е малка и незначителна, но допреди 30–40 години беше плавателна на неколкостотин метра от устието си и в нея влизаха гемии — главно за да товарят дървени въглища, които въглищарите приготвяха там, на брега.
Ескиваж — термин от фехтовката (също от бокса, борбата и пр.), който означава ловко избягване на удар.
Севаст — съдебен чиновник, служител в правораздаването.
Кок — корабен готвач.
Бак — носовата част на палубата.
Думата е за обръщането на пясъчния часовник, с който се е измервало времето на корабите. След всяко изтичане на пясъка часовникът е бивал обръщан, а изтеклото време — отбелязвано с удар на камбанка. От тази епоха е останало морското понятие склянка, което има две значения — пясъчен часовник и удар на камбанката, който отчита изтичането на половин час време.
„Браво! Да живее!…“ (ит.).
Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.
Котвата четирирожка, която на лодки и изобщо на малки съдове се използува понякога и днес, е измислена от викингите през Х в. именно с тази цел — да се закачи с нея противниковият кораб и да се притегли за абордаж. Тези викингски четирирожки са били малки — за по-лесно и по-далечно изхвърляне към вражеския кораб. По-късно обаче формата е била възприета в корабоплаването и съответно котвите са станали далеч по-големи. Познати са екземпляри по 3–4 м.
Еол — древногръцки бог на ветровете и бурите.
Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.
Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.
Трап — корабна стълба.
Константинопол — Цариград (Истанбул).
Когато на път за Итака минавал с кораба си покрай острова на сирените, Одисей запушил с восък ушите на моряците си, а заповядал него самия да го вържат за мачтата. Така той чул обайващата песен на злите сирени, но не станал тяхна жертва.
„Троянската притча“ — заглавието, с което в България през Средновековието е била позната в преразказ „Илиадата“.
Клир — духовенство.
Тълмач — преводач.
Вития — сладкодумец, красноречив човек; витийство — красноречие.
Прониар — облагодетелствувано лице, което получавало от царя или императора земи под прония, т.е. право да се използуват земи и селяни, без да се придобива собственост върху тях, като срещу това поемал задължението при война да предостави на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самия прониар.
Казаното не е пресилено: „Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав“, е спомената в тъй наречения „Синодик на цар Борил“ наред с другите „благоверни“, „праведни“ и „христолюбиви“ български владетели и владетелки — чест, която не е оказана на самия Светослав.
Геена — ад, пъкъл.
Понятия от църковната терминология: „низвергнат“ означава понижен в сан, а „афоресан“ — отлъчен от църквата.
Сидера — гръцкото име на Странджа (срв. Железна планина).
Читать дальше