Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Понт, Понтийско море — Черно море.

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

Канджа — метална кука на дълъг дървен прът.

Любопитен исторически факт, който е познат на малцина: през епохата гражданите на Генуа наричали своя град-държава не република, а комуна. Една подробност за любителите на съвсем точните знания: наричали са я не Генуезка, а „Januae communis“ по древното латинско име на града Януа (Janua), което означава врата (на замък, на крепост). През Х век, освобождавайки се от сарацините, генуезци благополучно са избегнали тежестите на феодализма. Отделни квартали на града са образували нещо като дружества за занаяти и търговия (не без политическо и религиозно влияние), които по-късно са се обединили в „комуна“. И именно това обединение в „комуна“ е станало предпоставка за последвалата мощ на Генуа.

Военачалник на корабните войски(ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал.

Да̀ждие — данък.

Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи).

Шарчия — художник.

Игра на думи: на италиански „санта кроче“ означава „светият кръст“.

Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяваш в себе си административната, съдебната и военната власт (срв. дукс и катепан).

Алагатор — началник на конен отряд; офицер от кавалерията.

Нотарий — писар.

Стохълмие — Лудогорието.

Отрок — най-нисша категория селянин; безимотен, закрепостен (но не роб).

Парик — селянин полусобственик, зависим от феодала (срв. бащинник и отрок).

Виза — гр. Бяла, Варненска област.

Корабни войски(ст.тер.) — бойната част (с пехотно въоръжение) от екипажа на кораб.

Синклит( или булевторион) — болярски съвет, в който са участвували само великите боляри и патриархът. Болярите бивали велики (столични) и малки (провинциални).

Кипчак или Златната орда — татарско ханство, намирало се на Кримския полуостров и южна Украйна.

Ликостомо — генуезка колония (по-точно — укрепен остров) срещу делтата на р. Дунав.

Кафа — генуезка колония на мястото на днешна Феодосия (на Кримския полуостров).

Вражда — глоба.

Пергамент — специално обработена тънка кожа за писане.

Кафтан — къса (докъм средата на бедрото) мъжка горна дреха.

Кастрофилакс — началник на крепостта, на крепостната стража.

Всъщност забраната за влизане на галери в Созополското пристанище се е съдържала не в портуланите — днешните лоции, — а в изричен декрет от епохата на съвета на генуезките колонии в Черно море. Според изследванията на Владимир Павлов единственото българско пристанище, в което галерите можели да влизат спокойно и да намират сигурност при всички сезони и атмосферни условия, била Варна.

Шиурм(ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).

Таран(ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.

Неф(ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.

Тирас — р. Днестър.

Агатопол — днес гр. Ахтопол.

Кастрич — малка българска крепост на черноморския бряг, приблизително на днешната граница с Турция.

Дукс — управител на по-малък град (срв. кефалия и катепан).

Веригава — славянското име на Стара планина.