Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Кипчак или Златната орда — татарско ханство, намирало се на Кримския полуостров и южна Украйна.

Козяк — гр. Обзор, Бургаска област.

Колхида — древна област на мястото на днешна Западна Грузия.

Константинопол — Цариград (Истанбул).

Констанция — Кюстенджа (Констанца) в Северна Добруджа.

Копсис — град и крепост край дн. Карлово.

Ликостомо — генуезка колония (по-точно — укрепен остров) срещу делтата на р. Дунав.

Маврокастро — дн. гр. и пристанище Акерман, Украйна.

Меотида, Меотийско море — Азовско море.

Месемврия — Несебър.

Мидия — днес със същото име (според други изследователи „Къйъкьой“) на черноморския бряг на европейска Турция.

Мона Петра(„Самотна скала“) — малък нос южно от Обзор.

Пера — един от трите големи квартали на Цариград (Константинопол, Истанбул), през епохата колония на Генуа.

Пиргос — малко селище на мястото на дн. Бургас.

Плъвдив — Пловдив.

Понт, Понтийско море — Черно море.

Свети Атанас — нос при гр. Бяла, Варненска област, днес със същото име.

Сидера — гръцкото име на Странджа (срв. Железна планина).

Скафида — Факийската река.

Станимака( Станимахос) — Асеновград.

Стохълмие — Лудогорието.

Тана — главната черноморска колония на Генуа на мястото на гр. Азов при устието на р. Дон в Азовско море.

Танаис — р. Дон.

Тасос — остров в Егейско море.

Тирас — р. Днестър.

Трапезунд — гр. Трабзон на малоазиатския черноморски бряг на Турция.

Урдовиза — град и пристанище на мястото на с. Китен, днес квартал на гр. Приморско, Бургаска област.

Херкулесовите стълбове — Гибралтар.

Хиос — остров на Егейско море.

Хръсград — Разград.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5401

Издание:

Цончо Родев. Пиратът (С черен лъв на мачтата), 1994

Художник: Григор Спиридонов

Техн. редактор: Елена Тонкова

Коректор: Пепа Събева

ISBN: 954-427-130-9

Издателство „Абагар“ — Велико Търново

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Борд — странична стена на корабния корпус (прен. — на кораба).

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

Поворот — промяна на курса на плавателен съд до преминаване в насрещната посока.

Абордаж(старинен термин) — вид морско сражение, при което нападателите се прехвърлят на вражеския кораб и го превземат с ръкопашен бой.

Воден ратник(ст.тер.) — воин от флота (срв. морски ратник).

Морски ратник(ст.тер.) — воин от флота (срв. воден ратник).

Корабник(ст.тер.) — моряк; член на екипажа, ангажиран само с плаването, който не е нито гребец, нито воден ратник.

Катарга(ст.тер.) — кораб (събирателно понятие).

Галоер(ст.тер.) — гребец в галера, понякога наричан и шиурм (ст.тер.). Докато на италианските галери гребците по правило били роби или каторжници, на българските те са били рядкост, докато основният брой бил набиран от бедното население като волнонаемници.

Комит(ст.тер.) — пръв помощник на началника на кораба.

Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м).

Кръма(ст.тер.) — кърма, задната част на кораба.

Кръмчия(ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата.

Галера(ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци.

Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н.