Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Лоция(ст.тер. — портулан) — помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — носове, заливи, селища, дълбочини, течения и т.н.

Лоцман — лице, което познава добре плавателен път и превежда плавателен съд по него.

Мегатриарх(ст.тер.; до ХІІІ в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.

Морски ратник(ст.тер.) — воин от флота (срв. воден ратник).

Началник на кораб(ст.тер.) — командир на кораб, капитан.

Неф(ст.тер.) — кораб, по-малък от дромона, обикновено за каботажни (т.е. крайбрежни) плавания; по предназначение бил лек търговски кораб, но можел да се съчетае и с известно въоръжение.

Оим(ин)(ст.тер.) — наемник на кораб (гребец или моряк).

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

Панфила(ст.тер.) — византийски търговски или боен кораб, по-малък от дромон.

Поворот — промяна на курса на плавателен съд до преминаване в насрещната посока.

Посейдон — при римляните Нептун — древногръцки бог на морето.

Рея — напречник на мачта на по-старите ветроходни кораби, съоръжени с четириъгълни платна (днес реи се срещат само на учебните ветроходи).

„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.

Рубка — кабина на кораб със специално предназначение.

Рудан(ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.

Сходня — мостче за връзка на кораба с брега или между два кораба.

Таран(ст.тер.) — старинно бойно пробойно средство; в корабоплаването — облечен с метал рог на носа на кораба, за пробиване корпуса на противниковия плавателен съд.

Трап — корабна стълба.

Трюм — помещение в долната част на кораба, предназначено за товари, гориво, храна, на днешните кораби — за машини и т.н.

Фокмачта — предна мачта на ветроходен кораб.

Шиурм(ст.тер.) — гребец в галера (срв. галоер).

Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.

хъітрост воинствена(ст.тер.) — военно изкуство.

Агатопол — днес гр. Ахтопол.

Адрианопол — Одрин (Едирне).

Анхиало — Поморие.

Аполония( Понтика) — античното име на Созопол.

Атия — нос Атия, северно от Созопол.

Бористен — река Днепър.

Боруй — Стара Загора.

Бъдин( Бдин) — Видин.

Веригава — славянското име на Стара планина.

Виза — гр. Бяла, Варненска област.

Гави — генуезка колония в Черно море с неустановено местоположение.

Галатос — Галата, днес квартал на Варна.

Дръстър — Силистра.

Дъбилин — Ямбол.

Емона — нос и значително селище на мястото на едноименното село в Бургаска област и нос Емине.

Железна планина — Странджа (по Божидар Димитров).

Иберия — Пиринейския полуостров.

Инеада — град и едноименен залив (днес със същото име) на турския черноморски бряг, непосредствено южно от границата с България.

Калиакра — крепост на едноименния нос.

Карвуна — град на мястото на Балчик (според други становища — на Каварна).

Кастрич — малка българска крепост на черноморския бряг, приблизително на днешната граница с Турция.

Кастро — генуезка колония в Черно Море с неустановено местоположение.

Кафа — генуезка колония на мястото на днешна Феодосия (на Кримския полуостров).

Килиос — днес град със същото име (или Кильос) на черноморското крайбрежие на Турция, наблизо северно от Босфора.

Килия — генуезка колония на Дунава; според акад. Димитър Ангелов — на мястото на древния гр. Вичина (днес Мачин).