Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Никога не се разбра как е преминала нощта след това наистина царско пиршество, но на утрото Светослав Тертер вече се бе посветил на владетелските си задължения в работната стая на дукса. Тук бяха също и повечето от помощниците му, а тъй като не им предстоеше да вършат нищо тайно — и всеки от гостите, който се бе събудил достатъчно рано и бе любопитен да присъствува на един царски работен ден. Първото, което трябваше да ги порази (и то наистина ги поразяваше), беше пълната липса на церемониалност и предвзетост на Светослав Тертер. Той, както му беше обичаят, бе по ленена риза с непритегнати върви на пазвата, а до себе си на една масичка небрежно бе оставил всичко онова, за което мнозина други бяха готови да дадат мило и драго — скиптъра, короната, акакията…

— Тук нямаме повече работа — говореше царят. — Ще поразведа моя събрат Михаил до Месемврия на север и до Агатопол на юг, а после — към Търновград, където ме чакат други грижи. Ти, Кремене, ще ни съпроводиш като церемониална стража до Месемврия, но после трябва да продължиш за Варна, за да поемеш от Смед корабните войски.

— Позволяваш ли ми една молба, господарю? — обади се Кремен.

— Слушам те.

— Да отложим приемането на корабните войски с около четиридесет дни. Не, не, избързваш с подсмихването си, царство ти. Аз наистина ще се радвам на булката си, но стига ти да се съгласиш, то ще стане там, където е силата на Кремен-Кривич — на море.

— Говори по-ясно! Не те разбирам, човече.

— От вчера ние сме в мир с Генуа, господарю. Обещали сме си и честна и според възможностите оживена търговия. Моята молба е аз с „Кротушка“ да извърша първия търговски поход до Града на грифона, господарю. И, разбира се, стига да нямаш нищо против, ще взема и Благовеста със себе си…

— Bravissimo 238 — разнесе се един по италийски невъздържан глас. Излишно е да казваме, че той принадлежеше на Джанлука Спарвиеро. — Това при нас се нарича viaggio di nozze, ще рече — сватбено пътешествие. Кривич, не, Кремен напълно го е заслужил, твое величество. И стига да благоволи да ме вземе, ще тръгна и аз с него. Ще му служа като лоцман 239, пък и — няма защо да крия — ще му спестя някои неприятности в Генуа… ако някому е оставил лоши спомени по време на пиратството си.

Светослав Тертер поразмисли и след малко сребристите му коси се килнаха напред, както винаги, когато даваше утвърдителен отговор.

— Да бъде! — каза просто. — Но с Гневота премислете добре с какво ще напълните трюмовете на „Кротушка“. Искам товарът да е такъв, че Комуната да съжали за всеки ден, в който не е търгувала с царството. Негославе?

— Заповядай, царство ти.

— От днес те въздигам в дукс на Созопол. — Царят вдигна предупредително ръка. — Стига, без никакви благодарности. Ти сам заслужи поста си и трябва аз на тебе да благодаря, а не обратното. За службата на кастрофилакс оставям избора на тебе, но ще ти дам един съвет — помисли за Сръдан. Сръдан Белязания, както разбрах, че е известен по тези места. Той има точно онази здрава ръка, която ще ти бъде нужна. Какво? Имаш вид на смутен. Защо?

— Вярно отгатна, господарю. За новия пост — благодаря. Ала получавам в наследство и две неща, които доста ще ме затруднят.

— Говори Негославе, син на Ханко. Винаги съм казвал, че две глави мислят по-добре от една. А тук не сме две, а двадесет.

— Едното е малката крепост на Кривич… извинявам се, на Кремен, която той издигна на Свети Иван. Какво да правя с нея?

— Питай Кремен. Тя тъй или иначе си е чисто негова… — царят се изсмя късо, — издигната с честно спечелени пиратски пари.

— Никога не съм кроил планове за това — помръдна едното си рамо Кремен. — Ала сега ми иде на ум да я подаря на светата наша църква. То, като си помисля, сякаш наистина е градено за манастир 240, даже и църква си има. То, ако погледнеш, ще бъде справедливо, царство ти: върху основите на манастир градих — манастир да бъде и построеното. И ще предложа: нека да се нарече „Свети Иван Предтеча“. Както се е казвала от памтивека и благочестивата обител на острова.

— Да бъде! — съгласи се царят. И добави: — А за увековечаване на паметните събития, които преживяхме тука, аз обещавам да подаря мраморна украса за олтара на манастирската църква. И ще заповядам върху нея да издялат трите български лъва. Не е според канона, зная, но нека те напомнят през вековете за героите, които живяха или загинаха, за да бъде този български край завинаги неразделна част от родината. 241

— Богоугодно намерение! — прекръсти се патриарх Петър. — И Кременовото, и твоето, царю. Ще се понрави на Всевишния горе…