Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Разбрах, венценосни. Да изброя ли? — Ставрос заизрежда на пръсти: — Да се смени Адриан Кастамонит, иначе никакъв брак, а съюз с каталаните и разоряване на империята.

— Това е — рече царят. — Иди още сега да си избереш спътниците. — А след като ромеецът излезе, каза на мъжете около себе си: — Ние пък да отидем оттатък, където е сложена трапезата, приятели. Ще бъде нещо като парастас: трябва да полеем края на пирата Кривич!…

Както беше споразумението, от Варна дойдоха три бойни галери под началството на Смед, но не спряха в Созопол, а само намалиха ход, колкото към тях да се присъедини „Кротушка“ с цар Светослав на борда. Всъщност освен царя бяха също логотетът Гневота, протостраторът Диман и великият примикюр, а с разрешение на царя и някои от главните герои на последните събития в Созопол; като началник на галерата Кремен си бе позволил да покани и годеницата си Благовеста. Така поеха четирите кораба на юг: начело „Кротушка“, а зад нея в една редица трите варненски галери.

— Някъде около уговореното място — приблизително срещу Инеада — срещнаха галеаццата на ромейския мегатриарх. Размениха общоприетите поздрави, после челната българска галера направи ловка маневра, за да се сближи с тежкия кораб на Никифор Дермокаит. Приготвиха канджите, когато от галеаццата се провикна един весел глас:

— Нека Кривич да извърши абордажа, Кривич — крещеше със смях Джанлука Спарвиеро, като с дланите си образуваше нещо като фуния около устата. — Той е доказан майстор на абордажите…

На двата кораба избухна всеобщ смях, който разведри сковаността на именитите пътници. И това весело настроение остана — съвсем като за сватба! — не само през този, но и през последвалите дни. Кремен прие шеговитото предизвикателство и наистина лично ръководи сближаването на двата кораба. И когато прехвърлиха сходните, пръв премина на галеаццата, за да попадне веднага в обятията на генуезкия си приятел. Междувременно откъм другия борд на „Кротушка“ се прилепи „Победоносецът“ на Смед и — това вече не беше по план, а се роди в момента — най-знатни и не толкова знатни пътници се запрехвърляха от кораб на кораб. Особено познатите се търсеха помежду си, но и непознатите вземаха участие в общото оживление. А то се оказа, че не само на „Кротушка“ има и хора, които не бяха предвидени по първоначалните планове. Например Смед, син на Драгия, водеше, както се очакваше, кефалията Драголюб (той щеше да представлява малките боляри на царството), но още венецианския консул във Варна Марко Леонардо 231, който щеше да присъствува на сватбата от името на другата велика морска сила на епохата — Венеция. Заедно с тях началникът на „Победоносецът“ бе взел и младата си невеста Радомира — нямаше още месец от венчавката им, та нему се бе досвидяло да се отдалечи от Радомира за тези четири-пет дни… В това отношение не правеха изключение и ромеите. Императорът Михаил Палеолог бе включил в свитата си не само десетина от най-висшите си сановници, но още двоица, чрез които почит на високопоставените младоженци щеше да изрази Генуезката комуна — бяха консулът на Пера Романо д’Анци и, както вече знаем, Джанлука Спарвиеро. Никой не го каза, но всички го знаеха: присъствието на тези двамата бе извънредно важно; то беше публичен белег на помирението между Българското царство и Генуа…

И докато корабите, отново разделени, пореха вълните по посока на Созопол, на бордовете им се състояха множество приятелски или държавнически срещи. Нека започнем с Кремен и Спарвиеро, защото вече ги видяхме да се хвърлят в прегръдките си.

— В Цариград още не могат да се съвземат, Кривич…

— Кремен — поправи го българинът. — Отново съм Кремен, син на Видул.

— Не само това, но, виждам, също отново си и военачалник на корабните войски на царството. — Джанлука Спарвиеро се смееше така, че рискуваше да си разчекне устата. — Ромеите не могат да се поберат в кожите си, че им устроихте такъв… такъв…

— Trucco 232 — помогна му Кремен на езика на италийците.

— Да, че им устроихте такъв trucco. Чувствуват се като Кума Лиса от приказките, ала надхитрена и осмяна от Заю Баю. Гениално, Кремен, наистина гениално. Ако някога решиш да се посветиш на театъра, ела в нашата добра стара Генуа — обещавам ти… обещавам ти… — как се казва? — un successo fantastico 233.

— Кой знае, кой знае — отговори му по същия начин Кремен. — Аз само изиграх според силите си една роля, приятелю, докато пиесата бе съчинена от друг. Негова е главната заслуга.