Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— А второто ти затруднение, Негославе? — попита Светослав Тертер. — Нали рече, че са две наследствата, които те затрудняват.

— Съдбата на Трошан, който сега е пленник на острова, господарю.

— Какво има да се чудиш? От днес ти си дукс — постъпи с този престъпен глупак така, както ти повеляват съвестта и законът.

Негослав се размърда по такъв начин, сякаш изведнъж дрехите му бяха отеснели.

— Помогни ми, царство ти — примоли се. — Какво все пак да правя с Трошан?

Царят поразмисли малко и отсече:

— Заслужава да го обесиш на стъгдата, но не бива Кремен да е зет на позорно осъден некадърник. А иначе явно е, че морският въздух влияе зле на Трошан. Може би ще се чувства по-добре, ако до края на живота си остане в своето имение в Стохълмието… без право да си показва носа извън него. — Светослав Тертер спря за малко, огледа се и, кой знае защо, за пръв път днес взе в ръце скиптъра си. — И така — каза, — празненството свърши, приятели. Време е да запретнем отново ръкави — чака ни още много труд за доброто на България.

Алагатор — началник на конен отряд; офицер от кавалерията.

А̀рхон — офицер.

Апокриспарий — царски или императорски пратеник.

Аспра — дребна сребърна монета.

Балиста — бойна машина за изстрелване на камъни, на снопове копия или стрели и др. подобни; срв. катапулта.

Бащинник — категория селянин в средновековна България в най-добро положение: икономически свободен, незакрепостен и подчинен направо на централната власт. (Срв. парик и отрок.).

Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.

Брокат — плътен копринен плат с втъкани златни и сребърни нишки.

Велзевул — според някои древни източни вярвания — началник на злите духове.

Вестиарий — касиер.

Вития — сладкодумец, красноречив човек; витийство — красноречие.

Вражда — глоба.

Геена — ад, пъкъл.

Гончия — вестоносец.

Да̀ждие — данък.

Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице — близък роднина на царя или заслужил болярин — и едва след неговата смърт преминавала на друг.

Друнга — военна част във византийската войска в състав 200 души.

Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.

Дукс — управител на по-малък град (срв. кефалия и катепан).

Епиникия — победна песен в чест на някого.

Знахар — лечител.

Кастрофилакс — началник на крепостта, на крепостната стража.

Катапулта — бойна машина за изстрелване на камъни и др.

Катепан — управител на голяма област, на хора (срв. хора).

Кафтан — къса (докъм средата на бедрото) мъжка горна дреха.

Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяваш в себе си административната, съдебната и военната власт (срв. дукс и катепан).

Клир — духовенство.

Консул — най-висшият длъжностен пост в генуезките колонии; ръководител на дипломатическо или търговско представителство.

Кочия — колесница.

Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми (срв. номизма).

Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.

Номизма — (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Срв. литра и перпера.).

Нотарий — писар.

Отрок — най-нисша категория селянин; безимотен, закрепостен (но не роб).

Парик — селянин полусобственик, зависим от феодала (срв. бащинник и отрок).

Пергамент — специално обработена тънка кожа за писане.

Перпера — виж номизма.

Питос — голям глинен съд с яйцевидно тяло и остро дъно, употребяван за запазване на зърнени храни, течности и пр.; в някои случаи служел и като погребален ковчег.

Побирчия — служител, който събира данъците и глобите.

Позорище — театър; представление; зрелище.

Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м).

Прониар — облагодетелствувано лице, което получавало от царя или императора земи под прония, т.е. право да се използуват земи и селяни, без да се придобива собственост върху тях, като срешу това поемал задължението при война да предостави на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самия прониар.