Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Исторически вярно. През епохата връзките с Византия са се поддържали на високо ниво с пратеничества по суша, а обичайните съседски — нека да ги наречем със съвременната дума дипломатически — държавни отношения по правило и по традиция са преминавали през Месемврия (Несебър).

Дръстър — Силистра.

Линьо(ст.тер. от ит.) — кораб, по-малък от галерата.

Килия — генуезка колония на Дунава; според акад. Димитър Ангелов — на мястото на древния гр. Вичина (днес Мачин).

Пера — един от трите големи квартали на Цариград (Константинопол, Истанбул), през епохата колония на Генуа.

Тасос — остров в Егейско море.

Иберия — Пиринейския полуостров.

Станимака( Станимахос) — Асеновград.

Акциум — висок скалист нос на гръцкото крайбрежие, край който в 31 г. пр.Хр. флотата на Октавиан Август разгромила обединените флоти на Антоний и Клеопатра.

В 1235 г. били построени 25 бойни галери по поръчка на цар Иван Асен ІІ. Според видния френски учен Льобо (A. Lebeau. Histoire du Bas Empire. Paris, 1896, p. 366) с тези галери се поставило началото на българския военен флот. Нашият авторитетен историк Петър Коледаров („Българската средновековна държава и черноморския бряг“) смята, че вероятно тези първи галери са били изработени тук от български корабостроители със съдействието на византийски специалисти.

Галеотто(ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.

Гребците на италианските галери от ХІV в. са били главно каторжници (любопитна подробност: на съвременния говорим италиански език „в галера“ („in galera“) означава „в затвора“, обикновено с доживотна присъда — така ярък е споменът от Средновековието), по-малко роби — маври или турци. Каторжниците са били денонощно приковани към седалките до греблата (по четирима души на едно гребло), докато робите — само нощем.

Оим(ин)(ст.тер.) — наемник на кораб (гребец или моряк).

Инеада — град и едноименен залив (днес със същото име) на турския черноморски бряг, непосредствено южно от границата с България.

Железна планина — Странджа (по Божидар Димитров).

Мидия — днес със същото име (според други изследователи „Къйъкьой“) на черноморския бряг на европейска Турция.

Перпера — виж номизма.

В 1298 г. корабите на Генуезката комуна удържат победа над венецианските при Курцола, с което Генуа придобива ролята на главна мррска сила на епохата.

За изясняване на играта на думи, която се съдържа в тази реплика, ще припомним на читателя, че на италиански „спарвиеро“ означава „ястреб“.

„Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г.

.

Аспра — дребна сребърна монета.

В италианския език и до днес съществуват три големи диалектни групи, които от своя страна се делят общо на около дванадесет наречия; за литературен италиански език е възприето Тосканското (Флорентинското) наречие. Разликата в диалектите е толкова голяма, че понякога представителите на отделните области, ако не владеят литературния език, не се разбират помежду си.

Гави — генуезка колония в Черно море с неустановено местоположение.

Изразът съдържа известно двусмислие. На италиански „галеотто“ („galeotto“) означава „гребец в галера“ и следователно „каторжник“ (срв. бел. на стр. 48), но същевременно и „негодник“, „мошеник“ и т.н.

Друнга — военна част във византийската войска в състав 200 души.