Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Пясъчната плитчина срешу Поморие съществува и днес и е позната под името „Ставрова банка“.

Сходня — мостче за връзка на кораба с брега или между два кораба.

Побирчия — служител, който събира данъците и глобите.

Епиникия — победна песен в чест на някого.

Танаис — р. Дон.

Остров Свети Иван няма и никога не е имал пристанище в днешния смисъл на думата, но има четири леки рибарски пристана. Имената им — Свети Мина, Свети Иван, Дендри (Дръвче) и Аязматели (Осветен) — подсказват, че са съществували още в древни времена.

Бащинник — категория селянин в средновековна България в най-добро положение: икономически свободен, незакрепостен и подчинен направо на централната власт. (Срв. парик и отрок.).

Докато обикновеният боздуган представлявал метална топка със или без шипове, прикрепена на дървена дръжка, то на шотландския между топката (задължително с шипове) и дръжката имало къса желязна верига.

Хадесили Плутон — древногръцки бог на подземния свят.

„Божа майко“ (исп.).

Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.

Урдовиза — град и пристанище на мястото на с. Китен, днес квартал на гр. Приморско, Бургаска област.

Катапулта — бойна машина за изстрелване на камъни и др.

Ратоначалник — началник на отделна бойна операция.

Автентично.

Енио — древногръцка богиня на войната, сестра на Марс.

Консул — най-висшият длъжностен пост в генуезките колонии; ръководител на дипломатическо или търговско представителство.

Арбалетите са имали твърде бърза стрелба — до 12 изстрела в минута — и значително по-голяма далекобойност от обикновените лъкове и стрели.

Днес със същото име.

Трубадур(от фр.) — странствуващ поет и певец, който обикновено възпявал любовта.

Валтер фон дер Фогелвайде(1170–1230) — прочут немски средновековен скитащ поет и изпълнител на любовните си поеми (минезенгер), който по непотвърдени данни е гостувал и в българския царски двор по времето на Иван Асен ІІ. Идол за жените, според преданието той имал 526 незаконни деца.

Питос — голям глинен съд с яйцевидно тяло и остро дъно, употребяван за запазване на зърнени храни, течности и пр.; в някои случаи служел и като погребален ковчег.

Бористен — река Днепър.

Констанция — Кюстенджа (Констанца) в Северна Добруджа.

Кастро — генуезка колония в Черно Море с неустановено местоположение.

Напомняме на читателя, че митическото същество грифон е било символ на Генуа, както например лъвът на Сан Марко — на Венеция.

Messere — в средновековния италиански език титулуване на благородна особа: господин — господине, господар — господарю.

Безсмислена по съдържание, но възприемана като груба ругатня на италиански език.

Типичен за случая италиански израз: „Promesso“, който в известен смисъл има значението и на „Заклевам се!“.

Гръцки огън се наричала самозапалителна смес, която се използувала като бойно средство практически през цялото средновековие. Точният й състав не е известен; акад. Димитър Ангелов изказва предположение, че в нея се съдържали сяра, селитра, смола, колофон или нефт и други съставки. Като оръжие е била използувана по два начина. Със специално направена или приспособена каменометна машина (балиста или катапулта) са били изстрелвани бъчвички или издълбани отвътре и напълвани с „гръцки огън“ каменни гюллета. При втория начин „течен огън“ е бил издухван от нарочни медни тръби, наричани сифони; също и устройството на сифоните не е известно на историческата наука. На любознателния читател препоръчваме научнопопулярната статия на Хр. Харитонов „Огненосни оръжия“ в бр. 10/87 на сп. „Космос“.

Галатос — Галата, днес квартал на Варна.