Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Тритон — в случая: морско, божество, получовек и полуриба.

Рудан(ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.

При потегляне на галерите знак за началното загребване се давал със свирене на специални рогове.

Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.

На палубите на галерите е имало дървена пътека от кръмовата надстройка до носа. По нея са се движили напред и назад комитът и неговите (обикновено двама) помощници, които са подканяли гребците — най-често с удари на бичове.

Аполония( Понтика) — античното име на Созопол.

Тук се налага да запознаем читателя с малко по-старата топография на Созопол и неговите прибрежни острови — особено онзи, който е летувал в това прекрасно градче и смята, че го познава.

Сега край Созопол има три острова: наблизо и точно на запад е Свети Кирик, който вече е свързан с полуострова чрез висока и яка вълноломна стена; на около километър на север е Свети Иван, където е фарът; непосредствено вдясно от него е малкият и неприветлив Свети Петър. В миналото обаче между Свети Иван и северния бряг на полуострова е имало още две малки скалисти островчета и един риф, смъртна опасност за всеки мореплавател, чийто гребен е бил непосредствено под повърхността и се е виждал само при по-силно вълнение. В посока от Свети Иван към брега те са се наричали съответно остров Милос, остров Гатта и рифът Паликари.

В наше време Милос, Гатта и Паликари се намират на петнадесетина метра под повърхността, но потъването им е станало някъде в началото на нашия век, най-вероятно при голямото земетресение през 1913 г. В осемдесетте години на миналия век Иречек (цит. съч.) ги е виждал (не и скрития под водата риф) и пише за тях „две плоски каменисти островчета“. В първите години на нашия век френският консул Дегран ги е нанесъл и на окомерна скица, макар и с доста грешки при определяне на местоположението им. Точните места бяха установени от подводни археолого-геологически проучвания. На читателя с по-специални интереси бихме препоръчали статията на Б. Димитров, К. Порожанов и А. Орачев „Пристанищата на Аполония и на Месамбрия“ в „Тракийски паметници“, т. 3, С., Наука и изкуство, 1982, с. 438 и сл.

Позволихме си тази дълга обяснителна бележка, защото се боим, че без нея читателят — и главно читателят, който е бивал в Созопол — няма да повярва на описаното от нас в следващите страници.

Посейдон — при римляните Нептун — древногръцки бог на морето.

Велзевул — според някои древни източни вярвания — началник на злите духове.

Тана — главната черноморска колония на Генуа на мястото на гр. Азов при устието на р. Дон в Азовско море.

Трапезунд — гр. Трабзон на малоазиатския черноморски бряг на Турция.

Килиос — днес град със същото име (или Кильос) на черноморското крайбрежие на Турция, наблизо северно от Босфора.

Гончия — вестоносец.

Протоиракарий — царски или императорски соколар — почетна служба.

Сведенията за патриарх Йоан Век — автентични.

Мегатриарх(ст.тер.; до ХІІІ в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.

Хрисовул — важен царски документ, подпечатан със златен печат; царска грамота.

Галеацца(ст.тер.) — голяма галера (срв. галера).

Рубка — кабина на кораб със специално предназначение.

Мона Петра(„Самотна скала“) — малък нос южно от Обзор.

Козяк — гр. Обзор, Бургаска област.

Дрейф — оставяне на плавателен съд неподвижно, но без спуснати котви и затова под влияние на вятъра и течението.

На старите кораби платната са се накатавали на реите и затова са се спущали, а не — както е сега — вдигали.

Балиста — бойна машина за изстрелване на камъни, на снопове копия или стрели и др. подобни; срв. катапулта.