П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— И още как. Проявил си възхитително самообладание. Гордея се с теб.

— Но каква полза? — рече Понго и отново потъна в мрачната бездна. — Това не може да продължи дълго. Дори магаре като Хорас, макар и объркан за момент, ще започне да събира две и две и да стигне до резултата. В момента, в който те види…

— Вече ме видя.

— О, Божичко! И какво стана?

— Проведохме дълъг и интересен разговор и съм щастлив да ти докладвам, че той незабавно потегля за Борнмът, като само ще кацне за малко в Лондон, подобно на пеперуда върху цветче, за да се насмуче до сливиците.

Понго, който внимателно слушаше сводката за скорошните събития, неохотно се зарадва.

— Е, и това е нещо — отбеляза той. — Премахването на Хорас от местопрестъплението е за предпочитане от нищото.

Тонът му засегна лорд Икнъм.

— Още изглеждаш умърлушен — укори го той. — Предполагах, че повествованието ми ще те накара да запърхаш из стаята и да запляскаш с ръчички. Възможно ли е лейди Констанс още да е изворът на безпокойството ти?

— Плюс Бакстър.

Лорд Икнъм махна с пренебрежителна ръка по адрес на домакинята и очилатия младеж.

— Защо се страхуваш от Кони и Бакстър? Дори горила би ги помела с един замах. Какво ти е сторила?

— Нищо конкретно. Всъщност беше доста приветлива. Но информаторите ми се оказаха прави. Тя е жена, която те кара да усещаш, че колкото и цивилизовано да се държи, има стоманено сърце, което може да пусне в действие всеки момент.

Лорд Икнъм кимна.

— Схващам мисълта ти. Забелязал съм същото качество у вулканите и директорката на първата ми детска градина. Разбира се, минаха няколко години, откак завърших учебното й заведение, но си я спомням с кошмарна яснота. Милото кротко личице… нежният гласец… но винаги, подобно на зловещ мотив в музикално парче, подсказваше за способността си внезапно да те перне с линията по кокалчетата. Но Бакстър защо те мъчи?

— Не спря да задава въпроси за методите ми на работа.

— А, двама секретари се усамотяват и обменят опит. Мина ми през ума, че това може да се случи.

— В такъв случай да беше ме предупредил. Тръпки ме побиват само като го видя.

— Стори ти се злокобен, а? И аз изпитах същото чувство. Разговорът ни на перона в общи линии не ми допадна. Стори ми се, че по отношение на обясненията ми за онзи клетник във влака, който се е смятал за сър Родерик Глосъп, прояви известна сухота, което подсказа, че бидейки лишен от синята кръв на приятеля ни Бошъм, е лишен и от светлата вяра, възпята от поета. Ако питаш мен, драги ми Понго, Бакстър подозира нещо.

— Тогава аз си тръгвам!

— Невъзможно. Забрави ли, че Поли трябва да очарова херцога и ще бъде загубена без твоята подкрепа и насърчение? Къде е рицарството ти? Прекрасна гледка щеше да представляваш край Кръглата маса на крал Артур.

Беше докоснал вярната струнка. Понго заяви, че да, в това имало нещо вярно. Лорд Икнъм пък обяви, че бил наясно с Понговата способност да стигне до това заключение, стига само да насочи острия си ум към проблема.

— Да — продължи той, — хванали сме ралото и не можем да размахваме меча. Освен това трябва да ми помогнеш да измъкнем свинята. Чакай, съвсем ми се изплъзна от съзнанието. Ти не си в течение на тази страна от съвместната ни дейност, ако не се лъжа. Емсуърт има свиня. Херцогът я иска. На Емсуърт му се ще да се поопъне, но не смее поради перверзна склонност в характера на херцога, която го кара, когато отиде на гости и някой му се опъне, да овършее дома с ръжена. Затова по мой съвет разработихме стратегия. Обещах му да отстраня животното от кочината, а ти трябва да го закараш до Икнъм, където ще остане скрито до отшумяването на бурята.

Рядко се случваше Понго да си чорли косата, веднъж сресал я за вечеря, но сега го стори. Чувствата му бяха от такова естество, че нямаше как да не зарови ръце в безупречните лимби.

— Ха!

— За кой път трябва да те помоля да не ми хакаш?

— Значи това е най-новото? Трябва да стана шофьор на някаква смрадлива свиня?

— Блестящо обобщение. Самият Флобер не би се изразил по-добре.

— Решително и категорично отказвам да имам нещо общо с пършивия ви план.

— Това последната ти дума ли е?

— Напълно.

— Ясно. Е, жалко, защото Емсуърт несъмнено щеше да те възнагради с кесия злато. Благородството би го задължило. Фрашкан е с пари, а тази свиня е зеницата на окото му. А точно сега кесия злато би ти се отразила доста благотворно, ако не се лъжа?

Понго зяпна. Беше пропуснал тази гледна точка.