П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Да.

— Разбирам. Делузионният метаболизъм те е връхлетял внезапно, както често се случва. Можеш ли да се сетиш за вероятна негова причина?

Хорас се поколеба. Гърчеше се при мисълта да облече в думи тайните си страхове.

— Ами, питах се…

— Да?

— Дали малоумието не е наследствено.

— Несъмнено може да е.

— Също като носовете.

— Вярно.

— Този мой клюн е преминал през вековете.

— Така ли?

— Затова се зачудих, ако човек има смахнат чичо, задължително ли е да го прихване.

— Не бих твърдял, че е неизбежно. И все пак… Колко смахнат е чичо ти?

— Прилично смахнат.

— Ясно. Баща ти имал ли е подобни структурални отклонения?

— Не. Не, беше си съвсем наред. Колекционираше японски гравюри — добави Хорас след кратък размисъл.

— Но не се е смятал за японска гравюра?

— О, не. По-скоро не.

— Тогава всичко е наред. Почти съм сигурен, че няма основания за истинско безпокойство. Убеден съм, че страдаме от някакво дребно нервно поражение, причинено вероятно от неприятности. Напоследък имали ли сме неприятности?

Въпросът подейства на Хорас, както би подействал на Йов. Втренчи се в събеседника си като в човек, който не знае и половината от нещастията му.

— Дали сме имали!

— Имали ли сме?

— Можете да се обзаложите, че сме имали.

— Тогава се нуждаем от продължително морско пътешествие.

— Но, по дяволите, ние сме скапани моряци. Бихте ли възразили да се консултирам и с друг лекар?

— Ни най-малко.

— Другият лекар може просто да ни каже да отидем на бани в Борнмът или някъде там.

— Борнмът също не е зле. Пристигнали сме с колата си, нали? Тогава съветвам веднага след вечеря да се измъкнем по терлици, без да се подлагаме на напрежението да се сбогуваме с когото и да било, и да се върнем в Лондон. Като стигнем там, можем да опаковаме някои необходими вещи, да отидем в Борнмът и да си останем там.

— И смятате, че това ще ни съвземе?

— Безспорно.

— Има и още нещо. Има ли някакви медицински възражения срещу едно, само едно, добро, здраво и енергично напиване в Лондон? Разбирате ли — продължи Хорас с леко извинителен тон, — ние чувстваме, че при така стеклите се обстоятелства бихме искали да се поразтоварим.

Лорд Икнъм го потупа по рамото.

— Мило момче, всеки член на моята професия би ти го препоръчал. Случайно да си запознат с напитката, наречена „Майска кралица“? Пълното й име е „Утре ще бъде най-лудият, най-весел ден в годината, защото ще стана Майска кралица, мамо, Майска кралица“. Тромаво название, обикновено съкращавано за целите на обикновения разговор. В основата му е всяко хубаво сухо шампанско, към което се прибавят бренди, арманяк, кимион, жълт шартрьоз и силна тъмна бира за вкус. Минаха много години, откак го опитах, но мога чистосърдечно да го препоръчам за разсейване и на най-дълбоките депресии. А! — възкликна лорд Икнъм, когато отдолу се дочу плътно бумтене на гонг. — Вечеря. Да слизаме. Не искаме да закъснеем за копанята още първата вечер, нали? Създава лошо впечатление.

Намерението на лорд Икнъм беше веднага след вечеря да потърси племенника си Понго с цел провеждането на ободрителен дружески разговор. Но дългото съвещание с домакинята го задържа в дневната и той успя да се измъкне едва след като темата за херцога беше щателно разчепкана. Откри младежа в билярдната самотно да упражнява удари.

Поведението на Понго по време на вечерята беше извор на притеснения за един чичо и съзаклятник. Самият цар Соломон, наконтен за банкет в пълния си блясък, не би надминал Понго по великолепие, но без съмнение щеше да изглежда по-щастлив. Връзката на Понго беше точна, ризата му беше точна, чорапите му бяха точни, а ръбът на панталона му беше направо празник за окото, но приликата с лисица, погната по петите от глутница кучета и хайка опитни ловци, толкова забележима през целия ден, беше по-очебийна отвсякога.

Поради това лорд Икнъм реши да наблегне на веселата стимулираща нотка. Безгръбначният плужек пред очите му положително се нуждаеше от цялата веселост и стимулиране, които можеше да получи.

— Е, млади ми слънчев лъчо — започна той, — от изражението ти личи, че всичко се подрежда по мед и масло. Разбрах, че юнашки си противостоял на Хорас.

За секунда Понго се разведри, както би го сторил ветеран от Азенкур при споменаването на Криспин 13 13 Битката при Азенкур се е състояла на 25 октомври, денят на свети Криспин. — Б.пр. .

— Да, дадох на стария Х. да се разбере.