П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— След това ще можем да оттъркаляме към замъка.

— Точно това щях да предложа и аз. Голяма компания ли ни чака там?

— Ъ? О, не. Само баща ми, леля ми, херцогът и Хорас Дейвънпорт.

— Хорас Дейвънпорт?

— Племенникът на херцога. Е, аз ще ида да се погрижа за багажа.

И той се запъти към товарния вагон, а Понго възобнови сполучливата си имитация на мъртвец, покрит със саван.

— Е — рече той, когато най-сетне стана членоразделен. — И сега какво? При пристигането си в скапания замък веднага ще се сблъскаме с човек, който познава теб, познава госпожица Пот и ми е близък приятел от години. „Здрасти, Понго!“, ще възкликне той, като нахлуе, докато си бъбрим с лейди Констанс. „Здравейте, лорд Икнъм! Божке, Поли, направо е страхотно, че всички се събрахме тук.“

Лорд Икнъм не отговори. Беше забил поглед в перона. В далечния му край между лорд Бошъм и мургавия младеж, заемал съседното купе във влака, сякаш се осъществяваше повторна среща. Току-що се бяха ръкували и сега бяха погълнати от разговор.

— Какво каза, момчето ми? — запита той, като изплува от мислите си.

Понго повтори най-съществената част от забележките си.

— Да, разбирам — съгласи се лорд Икнъм. — Но никога не бива да забравяш, че няма добри или лоши неща, мисленето ги прави такива. Все пак усещам наличието на проблем и не твърдя, че не си прав. Признавам, че не бях очаквал Хорас. Съдбата сякаш е решила да организира в Бландингс седмица на старите приятели. Трябват ни само Горчицата и скъпата ми съпруга, за да попълним бройката.

— Не можем ли да го издебнем, да му обясним положението и да помолим да си трае?

Лорд Икнъм поклати глава.

— Мисля, че не. Той е мило момче, но пълен провал като конспиратор.

— Тогава?

— Ще запазим спокойствие.

— Много ще ни помогне това спокойствие.

— В теб отново говори песимистът. Това, което исках да кажа, беше, че трябва да запазим спокойствие, да съгласуваме действията си и да отричаме кои сме.

— И смяташ, че някой ще се хване? Ха!

— Бих искал да не ми хакаш. Защо да не се хванат? Кой може да каже до какви граници, ако изобщо има такива, се хваща Хорас Дейвънпорт? С чичо като неговия, стига изобщо да се интересува от законите на наследствеността, сигурно често е разсъждавал върху възможността собственото му сиво вещество внезапно да му изиграе мръсен номер. Предполагам, ще реши, че точно тази катастрофа го е връхлетяла. Все пак ми се струва, че ще е по-добре да му се сервираме на порции, вместо да се изтъпанчим групово. Ако разстоянието не е прекалено голямо, бих отишъл пеша до замъка, за да дам възможност на вас с Поли да пристигнете първи с колата и да разчистите пътя.

— Можем също така всички да се върнем пеша в Лондон.

— Мило момче, постарай се да се отървеш от това отвратително пораженство. Сам видя как твърдото отричане от моя страна се отрази на приятеля ни Бошъм. От теб се иска само при среща с Хорас да го погледнеш хладно и да заявиш, че името ти е Базил. Това само по себе си ще бъде убедително, защото кой би признал доброволно, че носи име като Базил? Що се отнася до Поли, не се тревожа за нея. Тя е щерка на Горчицата и сигурно е научена да лъготи, преди да успее да изрече „Кралица Клара крала“. А ако смяташ, че е лесно да се каже „Кралица Клара крала“, опитай сам. Ще я дръпнеш настрана и ще й обясниш положението. А сега — с наслада заяви лорд Икнъм — стигаме до друго дребно затруднение.

Откъм Понго долетя гъргорене, наподобяващо последните излияния на изпразнен сифон със сода.

— Божичко! Не ми казвай, че има и още.

На хубавото лице на лорд Икнъм грееше щастлива усмивка.

— При тази наша малка експедиция нещата определено се объркаха — доволно изрече той. — Представях си как ще мина по червения килим и ще ме приемат без капчица съмнение, но случаят очевидно не е такъв.

— Че какво се е случило?

— Не става въпрос какво се е случило, а какво ще се случи. Ако погледнеш в онази посока, ще видиш Бошъм да приближава, придружен не само от носача в твърде тясна униформа, но и от мургавия ни приятел с очилата. Не ти ли хрумна, че когато Бошъм ни запознае, той ще реши, че сър Родерик Глосъп доста се е променил от времето на последната им среща?

— Велики Боже!

— Стимулиращо, нали?

— Може пък Глосъп да не му е снесъл, че е Глосъп?

— Ако си въобразяваш, че Глосъп е способен да стои две минути насаме с някого, без да му се похвали, че е Глосъп, си много слаб познавач на хорските характери.

— Веднага трябва да се омитаме оттук!