П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Пих направо от извора. Емсуърт ми каза.

— А, значи познаваш Емсуърт?

— Отблизо. Вчера обядвах с него, преди да дойде при теб. Но когато го срещнах по-късно през деня, ми намекна, че нещата между двама ви не са протекли твърде гладко и в резултат си отказал да се заинтересуваш от неуравновесения яйцехвърляч.

Сър Родерик се зачерви.

— Напълно си прав. Поведението на Емсуърт не ми остави друг избор, освен да отклоня поръчението. Но тази сутрин получих писмо от сестра му, лейди Констанс Кийбъл, което беше тъй очарователно, че просто нямаше как да не променя решението си. Познаваш ли лейди Констанс?

— Какво, добрата стара Кони? Как да не я познавам! Приятели сме от детинство. Племенникът ми Базил гледа на нея като на своя втора майка.

— Тъй ли? Самият аз не съм я виждал.

— Не си ли? Прекрасно!

— Моля?

— Това удоволствие все още ти предстои — обясни лорд Икнъм.

— Лейди Констанс изрази силно желание да отида в Бландингс и аз реших да подмина нелюбезността на Емсуърт. Повикването за съжаление идва в крайно неудобно време, защото утре следобед имам изключително важно съвещание в Лондон. Но като прегледах разписанието на влаковете, видях, че има един, който тръгва от Маркет Бландингс в осем и двайсет сутринта и пристига на Падингтън малко преди обяд, тъй че ще успея да прегледам пациента и да се върна навреме.

— Но само един преглед едва ли ще оправи нещата.

— О, мисля, че ще ги оправи.

— Бих искал да имам ум като твоя — заяви замечтано лорд Икнъм. — Изумително нещо. Предполагам, че можеш да минеш покрай редица хора, да им хвърлиш по един поглед и да отделиш козите от овцете като грахови зърна от шушулка… „Шантав… нешантав… Този трябва да се държи под око… Този е читав… Не откъсвай поглед от този. Не му позволявай да се доближава до ножа за хляб…“ Невероятно. Какво точно правиш? Въпроси ли задаваш? Започваш разговори по определени теми и наблюдаваш реакциите?

— Да, общо казано, това е методът, който използвам.

— Ясно. Например насочваш разговора към темата за птичките и ако човекът заяви, че е канарче и започне да чурулика, значи нещо му кука. Да, разбирам. Е, струва ми се, че щом е толкова просто, можеш да си спестиш грижите около предстоящия преглед.

— Не те разбирам.

— Имаш късмет, Глосъп. Човекът, когото Емсуърт иска да прегледаш, е в този влак. Ще го откриеш в съседното купе. Мургав мъж с очила. Емсуърт ме помоли да го държа под око по време на пътуването, но ако се интересуваш от мнението ми, на човека му няма нищо. Кони винаги е била толкова притеснителна, милата душица, Бог да я благослови. Предполагам, че някоя негова случайна забележка за яйца й е внушила идеята, че е изразил желание да ги мята по градинарите и на бърза ръка се е хванала за сърцето. Защо не отидеш да го ангажираш в разговор и не си отбележиш резултатите? Ако му има нещо, шестото ти чувство ще ти помогне да го забележиш за секунда. От друга страна, ако нищо му няма, можеш да слезеш от влака в Оксфорд и спокойно да се прибереш в Лондон.

— Възхитителна идея.

— Естествено, не бива да споменаваш името ми.

— Драги Икнъм, можеш да разчиташ на безупречната ми дискретност. Всичко ще е крайно небрежно. Ще отпочна простичкия ни разговор съвсем естествено, като го запитам може ли да ми услужи с кибрит.

— Гениално! — рече лорд Икнъм.

Мълчанието, надвиснало над купето след излизането на сър Родерик, бе нарушено от стенанията на Понго.

— Знаех си, че ще стане нещо такова — изпъшка той.

— Но, мило мое момче — запротестира лорд Икнъм, — какво толкова се е случило, като изключим това, че бях ободрен от интелигентен разговор с възвишен ум и получих някои указания за поведението на психиатрите, които ще ми бъдат от неоценима полза? Старата напаст Божия ще слезе в Оксфорд…

— Аз също!

— И ще се върнеш в апартамента си? Интересно дали ще завариш Ърб да те чака пред вратата.

— О, по дяволите!

— Да, както си знаех, беше пропуснал този момент. Вземи се в ръце, драги Понго. Вирни брадичка, поразмърдай кръвообращението си. Всичко ще е наред. Изглеждаш ми замислена, Поли.

— Само се питах защо лорд Емсуърт го е нарекъл Пъпка.

— Искаш да кажеш, че сега не е пъпчив? Да, и на мен ми направи впечатление — потвърди лорд Икнъм. — Често става така. Навлизаме в живота с повече пъпки, отколкото са ни нужни, и с безгрижното нахалство на младостта си мислим, че ще траят вечно. Но настъпва денят, когато внезапно откриваме, че са намалели до дузина. А след това ни напускат и те. Какъв урок за всички нас. А, Глосъп, какви са новините?