П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Искрица оживление трепна в мрачните очи на Понго.

— Проклет да съм, ако отида при прислугата!

— Добре, ще те пробваме при благородниците — изрече лорд Икнъм със съмнение в гласа. — Но не хвърляй вината върху мен, ако това се окаже грешка и лейди Констанс насочи лорнета си към теб. Бог да ми е на помощ, не можеш да сравняваш днешните лорнети с онези, които познавах като дете. Спомням си как един ден се разхождах по площад Гроувнър с леля Бренда и мопса й Джабъруоки. Към нас се приближи полицай и заяви, че мопсът трябва да е с намордник. Леля ми не даде устен отговор. Само рязко извади лорнета си от калъфчето и погледна полицая, който задавено изпъшка и се свлече върху перилата, без физически увреждания, но с изражение на неописуем ужас в оцъклените очи. Наложи се да викат лекар и макар че успяха да го изправят на крака, той така и не можа да се съвземе. Трябваше да напусне полицията и да се заеме с бакалски бизнес. Ето как сър Томас Липтън 6 6 Английски търговец (1850–1931), чиято бакалия в Глазгоу прераства във верига от магазини, където се търгува с чай, кафе, какао и пр. Купува в Цейлон големи плантации и става най-прочутият производител на чай в света. — Б.пр. постави началото на своето богатство.

Млъкна. По време на речта му през прозореца на купето бе надничало нечие лице и сега към компанията им се присъедини едър и пълен мъж с голяма кръгла глава, подобна на кубето на „Свети Павел“. Стоеше на прага на купето с величествен, но доброжелателен маниер.

— А — рече той, — все пак си ти, Икнъм. Стори ми се, че преди малко те познах на перона. Помниш ли ме?

Сега, като го видя без шапка, лорд Икнъм наистина го позна и изглеждаше очарован от щастливата случайност, срещнала ги отново.

— Разбира се.

— Мога ли да вляза, или прекъсвам личен разговор?

— Драги ми приятелю, влез, разбира се. Говорехме си просто за лорнети. Тъкмо обяснявах, че в наше време вече ги няма в истинския, дълбок смисъл на думата. Накъде си тръгнал?

— Непосредствената ми цел е малка гара в Шропшир на име Маркет Бландингс. Като сляза там, ще се отправя към замъка Бландингс.

— Към замъка Бландингс?

— Резиденцията на лорд Емсуърт. Това е крайната ми цел. Знаеш ли го?

— Чувал съм за него. Между другото, не съм ти представил дъщеря си и племенника си. Дъщеря ми Гуендолин и племенникът ми Базил — сър Родерик Глосъп.

Сър Родерик Глосъп се разположи и стрелна остър поглед към Поли и Понго. Държането им бе възбудило професионалния му интерес. От страна на младежа, докато лорд Икнъм изпълняваше церемонията по представянето, се бе изтръгнало гъргорещото грухтене, типично за давещи се плувци, а очите на момичето станаха като паници. В момента дишаше по някакъв странен, хриптящ начин. Не беше времето и мястото сър Родерик да дава професионални съвети, но по негово мнение тези млади хора би следвало да се поставят под грижите на добър невролог.

Лорд Икнъм, очевидно незабелязал сеизмичния трус, превърнал племенника му в купчина развалини, започна любезно да дърдори.

— Е, Глосъп, крайно приятно ми е да те видя отново. Не сме се виждали от официалната вечеря на Верните синове на Хампшир, където така се насмука. Как са откачалките? Трябва да е страшно интересно да сядаш по главите на хората и да крещиш на някого бързо да донесе усмирителната риза.

Сър Родерик Глосъп, който се беше стегнал за миг, се поотпусна. Чудовищното предположение, че е бил опиянен по време на банкета на Верните синове на Хампшир, го бе жегнало дълбоко, не бе му допаднало и изказването, че сяда по хорските глави. Но той беше човек, който съхнеше и вехнеше без разговор, а за да продължи точно този разговор, очевидно се налагаше да се примири с особения начин на изразяване на събеседника си.

— Да — рече той, — работата ми, макар понякога да е тежка, е много интересна, както отбеляза и ти.

— И, предполагам, винаги работиш? Сега несъмнено отиваш в замъка Бландингс да прегледаш някое високопоставено куку?

Сър Родерик присви устни.

— Драги ми Икнъм, опасявам се, че ме караш да откривам лекарски тайни. Но бих могъл да задоволя любопитството ти до известна степен, като ти кажа, че визитата ми е професионална. Приятел на семейството проявява симптоми на свръхвъзбудено нервно състояние.

— Няма защо да играеш на криеница с мен, Глосъп. Отиваш в Бландингс да слагаш лед на главата на човек с нагон да мята яйца.

Сър Родерик трепна.

— Изглеждаш крайно добре информиран.