П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Лорд Икнъм бе шокиран.

— Да се омитаме? Потомъкът на един старинен и горд род не изрича подобни думи. Нима Туисълтъновци са се омитали при Азенкур 7 7 В битката при Азенкур (25 октомври 1415 г.) по време на Стогодишната война английският крал Хенри V разгромява французите. — Б.пр. и Креси 8 8 Битката при Креси (1346 г.) е първата голяма битка по време на Стогодишната война. Английският крал Едуард III побеждава френския крал Филип VI при селцето Креси-ан-Понтьо. — Б.пр. ? При Малплаке 9 9 Битката при Малплаке се е състояла през 1709 г. и в нея британски, холандски и австрийски войски побеждават французите във Войната за наследството на испанския престол. — Б.пр. и Бленхайм 10 10 Битката при немското селце Бленхайм се е състояла на 17 август 1704 г. и в нея английските войски под ръководството на херцог Марлборо разгромяват френските и немските войски. — Б.пр. ? А когато Старата гвардия е оказвала последната си отчаяна съпротива по хълмовете на Ватерло, смяташ ли, че Уелингтън, поглеждайки през рамо, е забелязал някой Туисълтън да се изнизва със зле престорено безгрижие към Брюксел? Ние Туисълтънови не се омитаме, момчето ми. Оставаме на място, и то дълго след като сме престанали да бъдем добре дошли. Сигурен съм, че ще намеря начин да се справя с положението. Трябва ми само малко време да поразмишлявам, защото тази вечер мозъкът ми е във върхова форма. Тичай да обясниш на Поли как стоят нещата и когато се върнеш, всичко ще е наред… А, Бошъм, драги приятелю, виждам, че си събрал багажа ни. Много мило, че си направи този труд.

— Ъ? О, не, ни най-малко.

— Кажи ми, Бошъм, какво е разстоянието до замъка?

— Към три километра.

— Тогава, ако не възразяваш, смятам да го извървя пеш. Ще ми бъде приятно да се поразтъпча.

Лорд Бошъм си отдъхна.

— Ами това ще е чудесно. Щяхме много да се натъпчем в колата. Не знаех, че и Бакстър пристига. Това е господин Бакстър, секретарят на херцога — сър Родерик Глосъп.

— Как сте? Много се радвам, че пристигнахте, господин Бакстър — широко се усмихна лорд Икнъм на мургавия младеж, който го разглеждаше с мълчалив и напрегнат интерес. — Това ми дава възможност да обсъдим онзи клет човечец във влака. Видях го да влиза във вашето купе, но се поколебах дали да се натрапя и да ви питам какво ви е мнението за него. Един от пациентите ми — поясни лорд Икнъм. — Страда, или по-скоро страдаше, от мания за величие. Надявам се, че лечението ми е било успешно. Положително ми изглеждаше съвсем нормален, докато разговаряше с мен. Но в такива случаи често се наблюдават светкавични сривове и знам, че обикновено присъствието на непознати ги възбужда. Случайно да ви е казвал, че е Мусолини?

— Не.

— А Шърли Темпъл?

— Каза ми, че е сър Родерик Глосъп.

— Значи съм в добра компания. Не че това е повод за шеги, разбира се. Цялата работа е тъй обезсърчаваща. Очевидно усилията ми са отишли напразно. Подобни случаи карат човек да загуби вяра в себе си.

— Не бих помислил, че сте човек, който лесно губи вяра в себе си.

— Много мило, че го казвате, драги приятелю. Да, по правило е така. Но при такъв тъжен провал… Е, човек трябва да продължи да развява знамето, нали така? Надявам се, че не сте му възразявали. Това е най-доброто и безопасно поведение. А, ето ги и дъщеря ми и племенникът ми Базил, който изпълнява и ролята на мой секретар. Скъпа, това е лорд Бошъм, синът на лорд Емсуърт. И господин Бакстър. Тъкмо им обясних, че възнамерявам да отида пеша до замъка. Чувствам се малко схванат след дългото пътуване. Ще се срещнем отново във Филипи 11 11 През 42 г. пр.Хр. Марк Антоний и Октавиан Август разбиват при македонския град Филипи Брут и Касий, след което фразата става идиоматична като закана за победоносен разгром. — Б.пр. .

За да отидете от Маркет Бландингс до замъка Бландингс, трябва да излезете от селото през Главната улица, стига да намерите сили да се откъснете от едно от най-живописните кътчета на Англия. Улицата свършва с група старовремски къщурки и ви извежда на широк друм, който се точи между пищни живи плетове, ограждащи пасища и ниви с ечемик, и така постепенно стигате до големите каменни порти при къщата на пазача, а като влезете, тръгвате по алея за коли, която се вие по хълма в продължение на близо километър. Тази последна част е доста уморителна за равнодушния пешеходец. Икономът Бийч, който понякога отскачаше до Маркет Бландингс, за да поддържа фигурата си, винаги усещаше свиване на сърцето, когато я наближаваше.