П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Това ли каза?

— Да, беше категорична, което, както усетих, е знак, че любовта още трепти. Съветът ми е — дай й ден-два да се поохлади и започни да й пращаш цветя. Тя ще ги къса на парченца. Изпрати пак. Тя ще ги стъпче в праха. Изпрати нови. И много скоро, ако постоянстваш, ще разбереш, че малката дневна доза дава резултат. Очаквам пълно размекване в първата седмица на май.

— Разбирам — мрачно заяви Хорас. — Е, това е чудесно.

Лорд Икнъм се разтревожи.

— Не изглеждаш зарадван.

— А, не, зарадван съм.

— Тогава защо продължаваш да приличаш на умряла риба?

— Ами защото, в интерес на истината, в момента ме тревожи нещо друго.

Понго наруши продължилото двайсет минути мълчание. Откак влезе в апартамента, стоеше със скръстени на гърдите ръце, сякаш издялан от скала.

— А, тъй ли? — възкликна той. — А мен пък ме тревожи нещо още по-друго. Ти, проклети Хорас Пендълбъри-Дейвънпорт, заяви ли ми ясно и категорично, че ще ходиш на бала, маскиран като бой скаут, или не? Признай си! Каза ли ми, или не ми каза?

— Казах ти, но промених намерението си.

— Променил си бил намерението! Брей! — заговори Понго през зъби със заемки от могъщия речник на Клод Пот, за да вдъхне повече живот на думите си. — Бил си променил решението! Бил си променил тъпото решение! Брей! Фу!

— Но защо, какво има?

— А, нищо. Само дето напълно и безвъзвратно ме разори, нищо друго.

— Да, драги ми Хорас — потвърди лорд Икнъм, — опасявам се, че зле подведе Понго. Ако горкичкият постъпи в Чуждестранния легион, отговорността ще е изцяло твоя. Дал си му сериозни уверения, че ще отидеш на бала с един костюм, а в действителност си се появил с друг. Не е твърде британско.

— Но какво значение има?

— В пушалнята на клуба е имало залагания какво облекло носиш и Понго, клетото момче, в светлината на това, което е смятал, че знае лично от теб, заложил и последната си риза.

— Така ли? Страшно съжалявам.

— Вече е късно за съжаления.

— Поли реши, че ще е много забавно, ако се появя като зулуски воин.

— Очевидно е момиче с екзотични и доста нездрави вкусове. Думата „зловещи“ се налага на преден план. Коя впрочем е Поли?

— Дъщерята на Пот. Беше с мен на бала.

От устата на лорд Икнъм се отрони възклицание.

— Малката Поли Пот? Велики Боже, как лети времето. Малката Поли вече ходи по балове. Познавах я като дете. Идваше да прекарва ваканциите си в Икнъм. Много живо момиченце беше и всички я обичаха. Трябва да е доста пораснала, а? Да, да, никой от нас не се подмладява. Бях момче на петдесет и няколко години, когато я видях за последен път. Значи си завел Поли на бала?

— Да. Разбирате ли, първоначалната идея беше да заведа Валерия. Но когато ми би дузпата, й казах, че ще заведа Поли вместо нея.

— Като, разбира се, си смятал, че така ще й натриеш носа? Добър отмъстителен жест. А Пот дойде ли с вас?

— Не, нямаше го.

— Тогава какво правеше с теб в „Търтеите“?

— Ами дойде в полицейския участък на улица Марлборо да ми плати гаранцията и след това се замъкнахме в клуба. Предполагам, че съм искал да го почерпя или нещо подобно.

Лек интерес трепна по каменното лице на Понго.

— Каква гаранция? Да не са те окошарили снощи?

— Да. На бала възникнаха редица неприятности, в които се оказах въвлечен. Рики е виновен за всичко.

— Кой — заинтересува се лорд Икнъм — е Рики?

— Братовчед ми. Аларик Гилпин.

— Поет. Едър мъжага с червен перчем. Той запозна онова момиче Поли с Хорас — намеси се Понго с допълнителни бележки под черта. — Тя му даваше уроци по танц.

— И как те въвлече в неприятностите?

— Ами така. Рики, макар да не го знаех, се оказа сгоден за Поли. Друго, което не знаех, е, че идеята да ми дава уроци по танц хич не му допадала, а когато споделила, че ще я водя на бала, категорично й забранил да ходи. И когато ни видя там заедно… Ъъъ, той не се ли мотаеше долу при входа?

— Не видяхме никой да се спотайва наблизо.

— Каза, че днес ще намине да ми счупи врата.

— Не знаех, че поетите трошат вратове.

— Рики го прави. Веднъж се зае с трима зарзаватчии на Ковънт Гардън и за пет минути ги изтри от лицето на земята. Беше отишъл там да черпи вдъхновение за някакъв пасторал, а те започнаха да му се подиграват и той ги натръшка върху купчина брюкселско зеле.

— Какъв контраст с домашния бит на покойния поет лорд Тенисън. Но беше започнал да ни разказваш за неприятностите на бала.

Хорас поразмишлява за бурното минало.

— Всичко започна след като от бала бяха минали няколко часа. Поли беше отишла някъде да общува с приятелчета, а аз пушех и давах почивка на глезените си, когато изневиделица се появи Рики и дойде при мен. Обясни, че негов приятел в последния момент му дал билет и той решил, че няма да е зле да се отбие, тъй че взел под наем костюм на малкия лорд Фаунтлерой и пристигнал. Тогава още беше напълно редовен, дори бих го нарекъл любезен. Седна и започна да се мъчи да ми изкрънка петстотин лири, за да си купи бар за лучена супа.