П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Пушалнята се залюля пред очите на Понго. Сега разбра защо Клод Пот тъй ентусиазирано подхвана идеята за Залаганията на дрехи. Той просто знаеше, че букмейкърът няма начин да не спечели. И най-проницателният и далновиден търтей не би си и помислил за бой скаут в телефонна кабина в този ранен сутрешен час.

Понго нададе панически вой. Пътят към богатството му се откри в единайсетия час, а поради клаузата за парите в брой не можеше да се възползва от факта. Тогава зърна в отсрещния край на бара Уфи Просър и разбра как чрез бързи и решителни действия би могъл да спаси имането си от крушение.

В началото отношението на Уфи Просър към Залаганията на дрехи беше презрително и снизходително като на уолстрийтски вълк към играта на хлапета, боричкащи се за пенита. Подобни залагания не го интересуваха. Принципно странеше от тях, а когато Понго се приближи и се опита да го приклещи в ъгъла, взе да страни и от него. Само с помощта на яко дърпане на ръкава му с трескави пръсти Понго успя да го задържи на място.

— Слушай, Уфи…

— Не — отвърна рязко Уфи. — Нито пени!

Понго изтанцува няколко трескави стъпки. Около масата, където господин Пот въртеше бизнеса си, вече се чуваше жужене и закриването на залозите очевидно се задаваше.

— Но аз искам да те открехна на нещо страхотно!

— Нима?

— Сигурен залог.

— Да?

— Хиляда процента сигурен.

Уфи Просър демонстрира нескрит сарказъм.

— Няма да залагам. Какъв е смисълът да спечеля няколко лири? Че едва миналата неделя на голямата маса в Льо Туке…

Понго препусна към Клод Пот като разблъска Образите, Симпатягите и Скиците от пътя си.

— Господин Пот!

— Сър?

— Има ли горна граница?

— Не, сър.

— Тук имам един приятел, който иска да заложи голяма сума.

— Трябва ли да ви напомням, господин Т., че приемам само пари в брой? Такъв е законът.

— Глупости. Става дума за господин Просър. Можете да приемете чек от него. Не може да не сте чували за господин Просър!

— А, господин Просър? Да, това е друго нещо. Нямам нищо против да наруша закона, за да услужа на господин Просър.

Понго се върна на бара и завари един Уфи, който вече не беше резервиран и снизходителен.

— Понго, наистина ли знаеш нещо?

— Можеш да се обзаложиш, че знам. Ще ми пуснеш ли петдесетачка?

— Добре.

— Тогава заложи и последната си риза на бой скаут — изсъска Понго. — Имам информация от първа ръка, че човекът в кабината е Хорас Дейвънпорт и случайно научих, че снощи е ходил на бал с маски облечен като бой скаут и не се е прибирал вкъщи да се преоблече.

— Какво! Вярно?

— Официална информация.

— Но тогава ще капнат доста парички!

— Като златен дъжд — увери го възторжено Понго. — Следвай ме и не се бой от нищо. И не забравяй, че участвам със споменатата сума.

Загледа с искрящи очи как финансовата му опора си пробива път към гишето за залагания и в този напрегнат момент влезе един разсилен да го уведоми, че лорд Икнъм го чака във вестибюла. Хукна да го посрещне, а краката му едва докосваха килима.

Лорд Икнъм с интерес наблюдаваше приближаването му.

— Аха! — рече той.

— Аха! — отвърна разсеяно Понго като човек, който няма време за официални поздрави. — Слушай, чичо Фред, дай ми всички пари, с които разполагаш. Май ще успея да ги пробутам преди закриването на залозите. Старото ти приятелче Клод Пот дойде тук с Хорас Дейвънпорт…

— Недоумявам какви ги върши Хорас, като влачи Горчицата в „Търтеите“. Прекрасен човек, разбира се, но последният, когото бих пуснал да вилнее сред податливи на влияние младежи.

Маниерът на Понго стана нетърпелив.

— Нямаме време да бистрим етиката. Достатъчно е да се каже, че Хорас въпреки всичко го доведе, а Пот го залости в телефонната кабина и започна да приема залагания за това как е облечен Хорас. Колко можеш да отделиш?

— Да залагам срещу Пот Горчицата? — Лорд Икнъм благо се усмихна. — Нищо, момчето ми, нищо. Един от суровите уроци, които ще ти даде Животът, когато пораснеш достатъчно да го опознаеш по-добре, е, че не можеш да спечелиш пари от Горчицата. Стотици са опитвали и до един са се проваляли.

Понго сви рамене. Беше направил всичко възможно.

— Е, пропускаш шанс, който идва веднъж в живота. Случайно знам, че Хорас снощи е ходил на бал, маскиран като бой скаут, а от собствената уста на Пот чух, че не се е прибирал да се преоблече. Уфи Просър ми услужи с петдесетачка.

От изражението на лорд Икнъм се видя, че е дълбоко шокиран.