П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Не, благодаря, господин Т.

— Цигарка или нещо друго?

— Не, благодаря.

— Та както казах, господин Пот — настоя Понго, — тъкмо се питах…

Буботенето на бара се издигна до внезапно кресчендо. Уфи Просър, питомният милионер на „Търтеите“, охотно повтаряше заради няколко новодошли историята как спечелил седем пъти срещу банката, а в очите на господин Пот се появи мътен блясък, подобен на фосфоресцирането от корема на умряла риба.

— Виж ти! — възкликна той и отправи към Уфи поглед на сахарски лешояд към умираща камила. — Тази сутрин тук май се навъртат доста пари.

— Да. Та като стана дума за пари…

— Сега е моментът да организирам Залагане на шапки.

— Залагане на шапки?

— Не сте ли чували за Залаганията на шапки? Понякога имам чувството, че вас, младите, на нищо не ви учат в частните училища. Ето как става. Някой от компанията, например аз, открива залагане в Състезанието на шапки, като финалът е на предварително избрано място, например онази врата. Разбирате ли? Участниците правят залагания какъв вид шапка ще носи първият човек, който ще влезе през въпросната врата. Вие например може да пожелаете да заложите десетачка…

Понго изтупа въображаема прашинка от ръкава на събеседника си.

— Да, но нямам десетачка — отбеляза той. — И точно затова се канех да ви питам дали…

— … на цилиндър. И тогава, ако пръв влезе човек с цилиндър, печелите.

— Да, схващам идеята. Забавно. Находчиво.

— Но в наше време не може да се правят Залагания на шапки с тия бомбета, дето всички ги носят. Няма да има достатъчно участници. Фу!

— Фу! — съгласи се съчувствено Понго. — Ще трябва да го преиначите на дрехи или нещо друго. Но споменахте нещо за десетачки и докато сме на темата… Прекъснете ме, ако вече сте чували това… — Клод Пот, който беше потънал в мрачни мисли, рязко изскочи на повърхността.

— Какво казахте?

— Казах, че докато сме на темата за десетачките…

— Дрехи! — Господин Пот опразни стола със спазматичен скок, сякаш бе видял Обекта да влиза в стаята. — Е, проклет да съм!

Стрелна се към вратата със забележителна за фигурата му чевръстина. След няколко секунди се стрелна обратно и внезапно Симпатягите, Образите и Скиците, събрани на бара, шокирани откриха, че в нарушение на всички клубни норми някакъв непознат държи реч.

— Господа!

Буботенето заглъхна и се смени със смаяно мълчание, през което долетя гласът на Клод Пот, натоварен с цялата енергия и страст на дните му от хиподрума.

— Любители на спорта, мога ли за момент да получа любезното ви внимание! Господа и любители на спорта, защото аз от пръв поглед познавам господата и любителите на спорта, а това, което имах честта да чуя в разговорите ви, откак влязох в тази стая, ме убеди, че всички сте господа и любители на спорта, които са готови по всяко време да вземат участие в малко спортно залагане.

Думите „спортно залагане“ никога не отминават, без да докоснат нежна струнка в душата на членовете на „Търтеите“. Нещо, наподобяващо топлота, започна да се прокрадва в атмосферата на хладно неодобрение. Все още не разбираха как този проклет дребосък бе пропълзял в пушалнята им, но първоначалният импулс на присъстващите да го изритат навън се бе смекчил до по-дружелюбното желание да го изслушат.

— Господа, името ми е Пот — име, което, смея да твърдя, навремето не беше непознато на света на спорта и макар че се оттеглих от активна дейност като посредник в състезанията с коне, все още обичам чат-пат да организирам дребни залагания за развлечение на господа и любители на спорта и няма по-добър момент за това от настоящия. Ето ни тук — вие с парите, аз с книгата за залагания, тъй че повтарям, господа, нека си направим едно дребно залагане. Господа, залаганията на дрехи са открити.

Малко членове на „Търтеите“ са с бистри и ясни глави в ранно утро. Разнесе се озадачен шепот. Един Образ запита: „Какви ги дрънка тоя?“, а объркана Скица промърмори: „Залагания на какво?“

— Обясних как се правят Залагания на шапка на моя приятел господин Туисълтън, а Залаганията на дрехи се извършват на същия принцип. В момента в телефонната кабина в коридора има един господин и аз току-що се погрижих да предупредя един от портиерите да пъхне под вратата й дръвче, за да не може той да излезе оттам и за да ви дам достатъчно време спокойно да направите залозите си. Брей! — извика господин Пот, смутен от неприятна мисъл. — Нали никой няма да отиде да го пусне да излезе?